Врагът — вече не се съмняваше, че има такъв — иска на всяка цена веднага да активизира робота.
„Не трябва да го правя“ — помисли Сам.
Каква ли е причината? Всъщност отговорът е толкова лесен.
Новият робот очакваше изключен да бъде събуден и обязден. Поръча си го преди месец. Изхарчи последните си налични пари. За хангар преустрои ненужното мазе. Измаза стените с бяла боя. Желаеше Буцифал, така ще бъде неговото име, да бъде истински боен кон, смел в сраженията, без стръв към кръв и насилие, весел в общуването, верен и почтен. Доставиха го на място в сандъци, хората на фирмата се погрижиха за монтажа и си отидоха.
Обяздването или инициализацията е тайнство за двама. Трети е излишен. Мислите се срещат и хармонизират. Тези роботи са така програмирани, че се подчиняват единствено на човека, до чието съзнание първом се докоснат и се славят с вярност до гроб.
Някой искаше да тури ръка върху коня, без да е платил нито грош за него. Крадците на коне постъпват по следния начин — подхвърлят „конска муха“ заредена със запис на своя мисъл, която трябва да изпревари собственика.
Къде ли се намира тази муха?
…видя механичното насекомо след продължително търсене, кацнало на стената и преди да го смачка, се досещаше, че се е превърнало в мъртва материя от която няма да научи нищо ново.
Гальовно прекара длан по ръба на креслото. Мислите им се срещнаха, човешките проникнаха в паметта на Буцифал и заеха определеното им място. Четириногият робот се надигна с достойнство, бодро огъна снага, с обич и преданост погледна стопанина си и радостно изцвили, по скоро проговори:
— Аз съм Буцифал. Готов съм да ти служа предано. Благодаря ти, че ме спаси от крадците. Тежка е съдбата на откраднатия кон. Ще го помня до гроб и ще намеря начин да ти се отплатя.
Сега бяха едно цяло и никой нямаше да ги раздели.
Слънцето се търколи зад хоризонта. Нощта настъпи бързо. Мракът прегърна ездач и кон и грижливо ги скри от чужди любопитни очи. Обкръжаваше ги наежена тишина. Галопът на механичните копита бе съвсем безшумен — отлепваха се плавно от земята и по същият начин отново се докосваха до нея.
Вятърът се усили и задуха на нервни пристъпи. Дребни песъчинки летяха на всички страни и болезнено удряха незащитеното лице. Сам извади голяма шарена кърпа и старателно се забули. Открити останаха само очите, но за съвсем кратко време — предпази ги с очилата за нощно виждане. Картината на призрачната местност веднага се промени — топлите места придобиха червеникав отенък, студените — синкав.
В широкополата шапка бе монтиран чувствителен локатор, предвидливо изключен, да не предупреждава с излъчваните импулси дебнещия враг, въоръжен с не по малко прецизна техника.
Премина край безпомощно стърчащи, редки бодливи храсти. Мярнаха се бързи силуети. Животински вой подразни слуха. Сам рязко пришпори коня. В дупките обитаваше глутница хиени-мутанти, притежаващи вместо опашка остро и закривено жило, с което бяха способни да нанасят тежки смъртоносни рани на жертвите си и ако успяваха в това начинание, се отдръпваха с доволен вид и търпеливо изчакваха края на мъчителната агония, после в дейстие влизаха мощните челюсти.
Трябва да се маха преди да са се настървили.
Обикновено са предпазливи, почти страхливи, но нощем, особено когато са гладни, стават нагли и агресивни, при нападенията си проявяват такава изобретателност, че може да се помисли за наличието на известна доза разум.
Хиените замълчаха. Изглежда налягаха по земята и не мърдаха. Буцифал също се снижи, подви крака и залегна. Сам извади револвера си.
Храстите шумно се разтвориха и някакво голямо същество затършува сред тях. Движеше се смело, без да се досеща за надвисналата опасност.
Глутницата се нахвърли изведнъж срещу животното. Сред нетърпимия вой се чуха отчаяни викове:
— Помощ! Помощ! Спасете! — кънтеше нечовешкия зов.
Кравата побягна накъдето и видят очите, без да подбира път, хвърляше изплашени къчове и заплашваше с рога. Хищниците я обграждаха от всички страни, но предвидливо спазваха известно растояние.
— Има ли човек, Буцифал?
— Не Сам — отговори спокойно конят. — Хиените имитират добре човешки говор. Кравата е сама. Отделила се е от стадото и сега ще плати за любовта си към приключенията.
— Чия е?
— Виждам клеймото на Кларк.
— Ще я спасим ли?
— Стига да го желаеш, Сам.
— Не много, но ни е съсед.
— Спасяваме я, Сам.
Роботът се озова в средата на глутницата и започна да раздава точни ритници. Отговори му истеричен и болезнен вой. Затъркаляха се хиени с пробити глави и счупени гръбнаци. Няколко секунди те се въртяха около Буцифал и Сам с надежда да намерят пролука между ударите и да достигнат уязвимото човешко тяло. Щом се убедиха, че няма да успеят, подвиха грозните си опашки-жила и с лек тръст се отдалечиха. Насядаха в храстите и търпеливо зачакаха какво ще стане. Може би се надяваха, че нападателят е някакъв непознат хищник и след като убие кравата и засити глада си, ще остави трохи от трапезата и за тях.