— Почакай, те може да те потърсят сами.
Реши да го послуша. Трезвата прецизност на електронния мозък съвпадаше с интуицията на човека.
Спомни си предупреждението на Смит:
„— В близките дни не се отдалечавай от фермата. Настъпват дните на Подземна активност — дни на повишена опастност.“
„— Какво означава това?“
„Трудно е да се обясни с обикновени думи. Сам ще видиш странните явления… И си вади съответните заключения.“
Трябваще ли да продължава при тези условия? Отново се обърна и въпреки далечината видя Бледите сенки отново да патрулират над магистралата. Пътят назад беше прекъснат!
— Води! — заповяда Самуел и отпусна юздите.
Буцeфал се изправи на задните си крака и весело изцвили. Сам въодушевено издаде пронизителен вик. Възгласите изпълниха тъмното пространство. Не ги беше грижа, че дебнещия враг ще забележи волноста. Напред! Готови за бой и приключения! Копитата яко тропаха и вдигаха гъсти облаци прах.
Вместо на север към Черните развалини, Сам изви на изток и след четвърт час езда влетя в Каньона. Щом усети закрилата на скалите, забави ход и включи маскировката; стопиха се в мрака и сякаш изчезнаха от действителния свят.
Имаше луд ездач — няма го вече.
Спря се на разклона и хвърли жребие. Падна се третия от осемте възможни пътя. Изкачи се отново на равнината, спазвайки всички правила на скришното придвижване. Не се залъгваше особено. Знаеше: ако враговете наистина дебнат, отдавна знаят всяка негова стъпка.
Еднообразната равнина, голият пясък, неприятното скърцане на чакъла изчезнаха, показаха се тревички, дребни храсти и в нощната тъма като скъпоценни брилянти пробляснаха на лунната светлина безброй чисти водни капки.
Навлязоха в зоната на живота.
Невисоки дървета с буйни корони и начупени клони напомняха за внезапните зиг-заги на човешката съдба.
Конникът проби гъсталака исе озова при Ядрените езера. Радиоактивно лъчение струеше от всички страни.
Легендите разказваха, че тук са избухнали едновременно три мегатонни бомби. След тежката и радикална операция водата е заляла разпокъсаната земна гръд. Дали е било наистина така, едва ли скоро някой ще разбере.
Сам се съмняваше в термоядрения произход на езерата, съмняваше се в Голямата война, съмняваше се дори в себе си и въпреки това не се съмняваше във възможностите си. Според трезвите мисли, дълбоко скрити в съзнанието, причината за гибелта на Цивилизацията бе съвсем друга…
Но кого ли интересуваха такива отвлечени теми? Може би само Смит, който предпочиташе усамотението пред живия съдържателен разговор.
Езерата образуваха равностранен триъгълник и Сам трябваше да мине през него. Когато се озоваха почти в средата Буци се дръпна и спря.
— Виж! — предупреди той. — Ври! Кипи! Излизат!…
Водната повърхност се развълнува. Едри мехури изскачаха над нея и ципите им се пукаха с глух трясък. Завоня на сяра. Водата бурно кипеше. Като че ли щеше да избухне вулкан.
— Или гейзер — сети се Буцифал. — Загърни се.
Облаци пара се метнаха към небето, мъкнейки със себе си тонове вряла вода. Кипящата маса се стовари върху Сам. Защитата го спаси от сваряване. А роботът загуби ориентация и седна на задните си крака. Търпеливо зачака да се проясни.
— Има ли опостност? — заинтересува се Сам.
— Усещам неприятности — гласът на робота бе спокоен — преценявам, че ще се спасим. Приближават ни биологични същества.
— Те са по-опасни.
— За тебе да, но ако те стигнат.
Сам извади плазмения пистолет и приготви гранатите.
Мъглата се разсея. Звездите като бисерни камъчета отново накацаха по небето. Блеснаха езерните огледала. Точно в средата им, без да предизвикват дори мъничка вълна се подадоха кръгли глави с живи искрящи очи. Заплаваха в стройни редици към брега.
— Джуджетата-ковачи. Събират се на среднощен пир. Да бягаме. Сега ще се разбеснеят.
В гласът на Буцифал се усещаше паника.
Конят се стрелна напред и полетя в кариер. Съществата се раздвижиха и веднага го подгониха. Късите им крачета се мятаха като побеснели бутала и след минута настигнаха най-бързия робот на света.
Сам вдигна пистолета и се прицели.
— Не стреляй — ужаси се Буцифал — те не са кръвожадни. Задоволяват се само с…
Не успя да довърши. Най близкото джудже се метна на задния десен крак, следващото на левия. Раз-два, повдгнаха коня и ездача от земята и ги закопитиха в небето. Буцифал изцвили жално, Сам разтвори уста и издаде нечленоразделен звук. Натисна спусъка. Зарядът се понесе в неизвестна посока.
Пресрещнаха ги други двама ковачи и като волейболна топка ги върнаха обратно в полето.