Тук роботът се изхитри и при приземяването с великолепен къч залепи подковата си в гърдите на пресрещналия ги ковач.
Джуджето се завъртя около оста си и събори със себе си още десетина събратя. На освободеното място конят се отблъсна с другите си три крака и прелетя над главите на смеещата се тълпа. Цопнаха в третото ядрено езеро и Сам прехапа усни от болка — водата беше вряла. Добре че потапянето продължи части от секундата. Сред облаци от разплисквана вода изплаваха на брега и побягнаха колкото се може по-бързо.
— Какво щяха да сторят с нас, ако не бяхме избягали — запита Сам.
— Щяха да ни подхвърлят като топка, докато издъхнем. Така постъпват и помежду си, но за тях това е само една игра. След смъртта ни дълго щяха да плачат. По характер са като малки деца — не съзнават какво могат да сторят.
— Защо не ги познавам?
— Те излизат веднъж на сто години на земната повърхност.
— Разбирам…
— Нищо не разбираш. Защо стреля, след като ти забраних? Достатъчно бе да нараниш един от тях и щяха да ни преследват като зли кучета, докато ни разкъсат на части.
— Истинска Валпургиева нощ, вселенски събор на дяволите.
Сега конят не го разбра, но беше достатъчно умен да не покаже невежество.
— Защо ги наричат ковачи?
— След сборищата им са намирали чукове и клещи, а също и продълговати железни предмити с неизвестно предназначение, порядъчно изклепани и обгорени на силен огън.
Езерата останаха далеч зад гърба им.
Наближиха Дребните разбити камъни. Няколко ерозирали скали самотно се извисяваха над полето. Конят се спря и изпрахтя възбудено. Нещо в тъмнината шавна и се изтърколи малко камъче. Сам скочи на земята и залегна зад най-близкото прикритие. Буцифал се свря в една дупка на пътя. Никой не би предположил, че такава грамада може да се събере в толкова тясно пространство.
Природна тишина — нищо не помръдваше.
Внимателно свали карабината от гърба си и я приготви за стрелба. Попипа гранатите и остана доволен — бързо ще ги сграбчи при нужда. Плазменият пистолет услужливо подаваше дръжката си. Изведнъж се сети и почти инстинктивно докосна шапката си и включи опознавателния сигнал.
Веднага получи отговор — приятел!
— Ти ли си, Сам? — прозвуча ясен басов глас.
— Аз съм, Ред — отговори Сам. — Как се отзова тук?
— Видях дим над града. Реших да проверя, що за хора са запалили огън в онова опасно място.
— Може да е възникнал от самозапалване?
— Надявай се на случайноста… Димът щеше да бъде гъст и неприятен… Горяха сухи дърва грижливо подредени в огнище.
— Тогава някой от нашите съседи е решил да се обогати.
— Вярваш ли го? Те задника не искат да си мръднат…
Сам се изправи и веднага до него се появи муцуната на Буцифал. Ред подсвирна и от камъните се надигна неговия кон Адам.
— Какъв е планът ти? — запита Ред.
— Отиваме в Черните развалини, откриваме гостите и,ако са хора или роботи, влизаме с тях в словесен или огневи контакт.
— Замислил си го превъзходно.
— В края на краищата развалините са в нашият общ периметър и според договора за заселване, отговаряме солидарно за тях.
— Да, така е, ако има здрави съоръжения и ако успеем да ги открием, разгадаем и опитомим, придобиваме законното право на тригодишна аренда, без данъци през първите шест месеца.
— Хитро измислено. Фирмата печели при всички случаи.
— Но ние имаме възможност да станем богати. Пипнем ли нещо по стабилно и три месеца са достатъчни цял живот да се къпем в мляко.
— Остава да намерим нещо интересно.
Яздиха няколко минути мълчаливо, рамо до рамо, Двама свободни мъже в свободна страна, пълна с опасности и грях. Обединени бяха по-силни от всякога. Защитната преграда на конете ги правеше невидими за околния свят. Спокойно можеха да си говорят на висок глас.
— Дали другите ще дойдат?
— Тези страхливци — презрително възкликна Ред — предпочитат да държат полите на жените си, отколкото да се заемат с малко мъжка работа.
— Поне знаят ли?
— Ако са видели дима, би трябвало да се досетят.
— Струва ми се, че трябва да ги предупредим.
Ред не отговори, вдигна рамене и презрително си засвири.
— Ти откога си тук — попита Ред.
— Преди пет месеца преминах канала — отговори Сам. — На островите не ми беше много уютно. Прекалено много хора се бяха събрали на прекалено малко площ. Видиш ли някоя противна мутра, не можеш да кривнеш отдалеч на друга страна и ти се налага да я търпиш, дори един юмрук не трябва да и удариш…
По-нататък не му се разправяше, а и Ред не настоя.
— А ти — обърна се той към Ред.
— Обичам сам да се грижа за себе си. Забърках се в една история и вместо да гния в затвора, предпочитам да завладявам Пустеещите земи. Миналото е изтрито. Сега съм друг човек. Предлагам ти, ако оцелеем от настоящото приключение, да се отбием в заведението на Стария Смоуки.