— Това, което е на брега на реката?
— Същото, на полуострова при Големия завой. Ще се запознаем с прекрасни жени. Предлагат се за пари, но са готови и на брак. Набелязал съм си една. Ще ни се родят деца. Семейството ще тежи на мястото си и когато Цивилизацията се върне отново, наследниците ми ще принадлижат към елита на нацията.
— Изпреварили са те Кларк, Джон и Лестър.
— Те са от нашия кръг. Може да се караме, ненавиждаме, да си кроим интриги, но тези страсти ще си останат между нас — Старите заселници, Първите, Предтечите, най-смелите и безумните. Присъединяваш ли се към нас?
— Стига да си намеря подходяща жена.
— Смоуки ще се погрижи, естествено срещу добро заплащане.
— Личи си, че си амбициозен.
Засмяха се.
— Желая, децата ми да ме споменават с добро.
На двата коня едновременно светнаха индикаторите за радиоактивност. Наложи се дълго да обикалят опасното място.
— Преди седмица — отбеляза Ред — минах от тук и нямаше никаква радиоактивност.
— Нещо става под краката ни. Подземията се съживяват. Какво ли ще ни донесе това — добро или лошо?
Достигнаха реката. По стръмния скат се спуснаха към брега. Известно време конете изучаваха водите, безопасно е, дадоха заключение и малкия отряд продължи пътя си. Бродът се оказа плитък, дъното равнопокрито с бял красив пясък, над койтопробягваха дребни рибки. Кипеше буен нощен живот.
На другия бряг ги посрещна мърлява проскубана горичка. Изкривените дръвчета предлагаха някаква допълнителна защита. Ред познаваше добре тази местност и се насочи към малка уютна падинка. Спешиха се и седнаха на земята да се подсилят със специален концентрат.
Конете се отправиха на разузнаване.
— Прегледах местноста — съобщи Ред — биоиндикаторът стои закован на нула. Същества от рода на хората наблизо няма.
— Доколкото стигнаха сведения до мен, сред бандитите са се появили специални облекла, скриващи биополето.
— Глупави слухове, откъде ще ги доставят, като дори отвъд океана не успяха да направят подобно нещо.
— Смит ми довери, че е виждал подобна дреха. Предпазва като скафандър от плазма, куршуми и парчета от гранати. А иначе, на външен вид, е като обикновена риза. Пробивало ги само концентриран лазерен лъч.
— Той е лъжец и фантазьор. Заровил се е в своите книги и дори телевизия не поглежда. Мисли, че по този начин ще постигне тайните на древните. Признавам си, знае много неща и често ме изненадва с постиженията си. С дни ранчото му е празно. Предполагам че се рови в развалините на града и търси нещо.
— Това е право на всеки от нас.
— Така е, но поне да бе споделил нещо.
Конете възникнаха като черни дяволи от небитието.
Пътят е свободен.
Предградията изплаваха от мрака и обкръжиха конниците. Къщите бяха съвършено здрави. Инсталациите им работиха нормално. На много места прозорците светеха така, сякаш обитателите им никога не бяха ги напускали. Съществуваше само една опастност, този невежествен пътник, който потърсваше подслон за по дълго време, биваше намиран мъртав без да се открие причината на смърта.
Опасни призраци се появяваха в нощния град.
„Как ли преживява Смит?“ — запита се Сам. — „Дали днес е в града?“
Не посмя да зададе този въпрос на Ред.
Смит бе единствения нормален човек, който успяваше по непонятен начин да прекарве наведнъж няколко дни в Черните развалини и да се завръща невредим. Притежаваш ли неизвестни способности — предизвикваш подозрение. Съседите предпочитаха да се държат далеч от него и без да го показват направо, задоволяваха се с мълчаливо отбягване и прикрита ненавист.
Този човек беше загадка като всичко останало по тези места. Нали е учен?…
— Навлизаме в града — предупреди Ред — усещаш ли радиацията?
— Индикаторът на Буци направо пламти.
— Изключи го да не ти пречи, знам безопасни места и ще те преведа през тях.
— Може би е най-добре да тръгнем през метрото.
— Пълно е с мутанти. Не желая да се сражавам с тях. Те може да са противни на външен вид, но поне ми са симпатични.
— Ами ако те докопат с кривите си зъби?
— Нека опитат. Ще се отбранявам. Стрелям точно. Притежавам цяла колекция от черепи на неприятели. Най-прекрасния ми експонат е лика на Ранс Спокойния. Прякорът му изяде живота. Беше ме спипал на тясно. Опита се да ми говори на неговия неразбираем език. Отговорих на разбираем автоматичен… Препарира го Смоуки.