— Чухте ли, като гръмна? Запалил се барута на дала Моска. Извадиха го изгорял, черен като въглен. След туй Янко добави:
— Бог да го прости, сиромаха. Не се знай как е станало, дали, като е бил пийнал е хвърлил цигара…Как е станало, не се знай…
Сарандовица стоеше зад тезгяха и слушаше. Из-първом побледня, после лицето н се зачерви и за да си намери работа, бързо започна да търка с кърпа по тезгяха. Тъй беше залисана, че не внимаваше какво прави.
— Ох! — извика тя и стиена пръста си. — На, порязах се зарад тоя човек. В ножчето се боднах… Разбира се, че ще се изгори, такъв пиян човек… Ох, как се убодох!
Тя тъкмо свари да превърже пръста си, и една кола с хубави сиви коне спря пред хана. Беше Матея от Преселци. Сарандовица пооправи косата си, усмихна се и се загледа към вратата, отдето щеше да се покаже Матея.