Второ, Дейвид Грийф е в тия води, плава с „Гунгг“, която след няколко дни трябва да отплава от тук за Каро-Каро. Завчера приказвах с Грийф на „Гунгг“а в протока Сандфлай. Беше закарал там Управител на нова станция. Каза ми, че щял да се
отбие в Бейбо и след това в Гобото. Имал е достатъчно време да стигне дотук. Чух да пускат котва. Кой друг е могъл да бъде, ако не и Дейвид Грийф Капитан на „Гунга“ е Донован, а него го познаваме твърде добре, за да повярвам, че ще пристане в Гобото след мръкване, освен ако собственикът на кораба не заеме неговото място. Още няколко минути и Дейвид Грийф ще влезе през тая врата и ще каже: „На Гувуту само се пие между всяко пиене.’1“! Обзалагам се на петдесет лири, че той е човекът, който ще влезе, и че думите му ще бъдат „На Гувуту“ само се пие между всяко пиене.
За момента Дийкън бе сразен. Кръвта бавно нахлу в мрачното му лице.
— Е, той ви отговори — засмя се дружелюбно Макмъртри. — И аз от своя страна ще заложа две: жълтици за същото.
— Бридж! Кой ще играе бридж? — нетърпеливо се провикна Еди Литъл. — Хайде, Питър!
— Останалите можете да играете — заяви Дийкън. — Ние с него ще играем пикет.
— Бих предпочел бридж — меко отказа Питър Джи.
— Не играете ли пикет?, Закупвачът на бисери кимна.
— Че какво тогава! Може би ще успея да покажа, че разбирам от пикет повече, отколкото от котви,
— Ей, слушайте. . . — започна Макмъртри.;
— Вие можете да си играете бридж — отряза го Дийкън. — Ние предпочитаме пикет. Без желание, насила, Питър Джи бе въвлечен в игра, за която знаеше, че няма да излезе на добър край.
— Само един робер — каза той и отсече картите за раздаване.
— До колко? — попита Дийкън. Питър Джи сви рамене:
— До колкото искате.
— До сто… по пет лири на игра? Питър Джи се съгласи.
— При двойна игра, разбира се, десет лири?
— Добре — кимна Питър Джи.
На друга маса четирима от компанията се настаниха да играят бридж. Капитан Стейплър, който днес не играеше на карти, ги наблюдаваше и доливаше уиски в чашите, сложени до дясната ръка на всеки играч. Макмъртри със зле прикрито безпокойство следеше, доколкото му бе възможно, какво става при играчите на пикет. Другите му приятели англичани също бяха шокирани от държането на австралиеца и се тревожеха да не би той да извърши нещо неуместно. Това, че разпалва враждебността си към другаря им с китайска кръв и че всеки миг може да предизвика скандал, беше ясно за всички.
— Дано Питър да загуби — пророни полугласно Макмъртри.
— Как ще загуби, като му върви! — отговори Андрюс. — Той е цял магьосник на пикет. Зная го от личен опит.
Че на Питър Джи му вървеше, подсказваше непрекъснатото заяждане на Дийкън, който току си пълнеше чашата. Беше загубил първата игра, а от забележките му се разбираше, че губи и втората, когато вратата се отвори и влезе Дейвид Грийф.
— На Гувуту само се пие между всяко пиене! — подхвърли той нехайно на събралите се, преди да стисне ръката на управителя. — Здравей, Мак! Слушай, моят капитан остана в лодката. Има си копринена риза, вратовръзка, обувки за тенис, всичко, както си му е редът, но те моли да му пратиш едни панталони. Моите са му малки, но твоите ще станат. Здравей, Еди! Как си с твойто нгарингари? Ти си на крака, Джак? Чудото е станало. Треската не е повалила никого и никой не е много пиян! — Той въздъхна. — Изглежда, вечерта още не е напреднала. Здравей, Питър! Завъртя ли те онзи голям шквал,
един час след като се разделихме? На нас ни се наложи да пуснем втората котва.
Докато го запознаваха с Дийкън, Макмъртри
изпрати слуга с панталоните и когато капитан Донован влезе, беше се докарал както се полага на бял… поне на Гобото.
Дийкън загуби и втората игра и едно избухване оповести този факт. Питър Джи се зае задълбочено
да пали цигара и не се обади.
— Какво!… Не искате да играете повече, понеже
сте напред? — ядно запита Дийкън.
Грийф повдигна въпросително вежди и Макмъртри му отвърна с възмутено намръщване.
— Свършихме робера — отговори Питър Джи.
— Един робер е три игри,, Сега аз раздавам. Хайде! Питър Джи се примири и те започнаха третата игра. — Сополанко… плаче за бой.! — промърмори