Макмъртри на Грийф. — Слушайте, хайде да свършваме, момчета. Искам да го държа под око. Ако си позволи твърде много, ще го изхвърля вън на брега! с каквито и да са нарежданията на дружеството.
— Кой е той? — поинтересува се Грийф.
— Остана тук от последния параход. Нарежданията на дружеството са да се държим добре с него. Иска да вложи пари в плантация. Има от дружеството кредитно писмо за десет хиляди лири. В ума му е само едно: „Австралия само за белите“. Смята, че щом кожата му е бяла и щом баща му е бил в миналото главен прокурор на Австралийския съюз, той може да бъде гад. Затова се заяжда с Питър, а ти знаеш, че Питър е последният; човек в света, който причинява или си навлича неприятности. По дяволите дружеството! Не съм поемал задължението да ставам бавачка на невръстните му деца с банкови сметки. Хайде, напълни си чашата, Грийф. Тоя тип е глупак, глупав дърдорко!
— Може да е само от младостта — предположи Грийф.
— Не може да носи пиене, това е ясно. — Управителят кипеше от възмущение и яд. — Ако вдигне ръка срещу Питър, честна дума, сам аз ще му дръпна един бой на тоя мръсен дангалак!
Закупвачът на бисери измъкна колчетата, с които беше белязал точките на сметалото, и се облегна назад на стола. Беше спечелил третата игра. Той се обърна към Еди Литъл на другата маса:
— Е, сега съм готов за бридж.
— Аз на ваше място не бих кръшкал — изръмжа Дийкън.
— Но тая игра наистина ми омръзна — увери го
Питър Джи с обичайната си сдържаност.
— Хайде, не се дърпайте — настоя свадливо Дийкън. — Няма да ми вземете току-така парите! Аз загубих петнадесет лири. Хайде пак двойно, че да се изравним.
Макмъртри се канеше да се намеси, но Грийф го спря с поглед.
— Щом това ще е със сигурност последната игра, добре — отстъпи Питър Джи и събра картите. — Аз раздавам, струва ми се. Ако ви разбирам правилно, тая последна игра ще е за петнадесет лири. Или вие ще ми платите трийсет, или ще свършим наравно.
— Точно така, драги. Или свършваме наравно, или аз ви плащам трийсет.
— Май се разгорещявате, а? — забеляза Грийф и придърпа стола си по-близо.
Другите се изправиха или насядаха около масата, на Дийкън пак не му вървеше. Ясно беше, че е добър играч. Просто не му идваха карти. Но също така бе ясно, че не можеше да се примири спокойно и с лошия си късмет. Не можеше да се въздържи от грозни ругатни и се зъбеше на невъзмутимия си противник със смесена кръв. Накрая Питър Джи достигна стоте, докато Дийкън не беше направил и петдесет. Той безмълвно му отправи кръвнишки поглед.
— Разликата е грамадна — промълви Грийф.
— Почти двойно — додаде Питър Джи.
— Няма защо да ми го казвате — изръмжа Дийкън. — Учил съм смятане. Дължа ви четирийсет и пет лири. Ето ги, дръжте!
Начинът, по който хвърли деветте петлирови банкноти на масата, сам по себе си беше оскърбителен. Питър Джи стана още по-сдържан и с нищо не показа, че е засегнат.
— Вие имате случаен късмет, но не знаете да играете на карти, това мога да ви го кажа — продължаваше Дийкън. — Бих могъл да ви науча как се играе.
Питър Джи се усмихна и кимна в знак на съгласие, докато прибираше парите.
— Има една малка игра, казва се „казино“… интересно дали сте чували някога за нея?.. Детска игра.
— Виждал съм да я играят — каза тихо полукитаецът.
— Какво значи това? — възкликна троснато Дийкън. — Да не би да смятате, че можете да я играете?
— О, не, съвсем не. Боя се, че не съм достатъчно съобразителен за нея.
— Чудесна малка игра — добродушно се намеси Грийф. — Много я обичам.
Дийкън не му обърна внимание.
— Ще играя срещу вас по десет лири на игра, до трийсет и една точки. . . — предизвика той Питър Джи. — И ще ви покажа колко малко разбирате от карти. Хайде!
— Не, благодаря — отговори Питър Джи. — Чакат ме да попълня карето за бридж.
— Да, ела тука — подкани го нетърпеливо Еди Литъл. — Хайде, ела, Питър, да започваме.
— Страх ви е от една малка игра като казино! — присмя се Дийкън. — Може залогът да ви се вижда много голям. Ще играя с вас на едно пени… на половин пени, ако щете!
Държането му бе обидно и предизвикателно за всички тях. Макмъртри не можа да издържи повече:
— Чакайте малко, Дийкън. Той казва, че не иска да играе. Оставете го на мира.
Дийкън яростно се извъртя към своя домакин, но преди да успее да изтърси нещо оскърбително, Грийф спаси положението.
— Аз бих искал да поиграя с вас — обади се той.
— Какво разбирате вие от тая игра?
— Немного, обаче нямам нищо против да я науча.
— Знаете, тая вечер не ми се дават безплатни уроци.
— О, това ще го уредим — отговори Грийф. — Ще играя на каквато сума поискате… в рамките на здравия разум, разбира се.