Дийкън се опита да се отърве от неговата намеса с един удар:
— Ще играя с вас за сто лири на игра, ако това ви харесва.
Грийф засия от удоволствие:
— Така ще е добре, чудесно! Хайде да започваме. Ще броим ли изчистеното?
Дийкън се слиса. Беше очаквал, че един търговец от Гобото ще бъде направо сразен от такова предложение.
— Ще броим ли изчистеното? — повтори Грийф. Андрюс му беше донесъл нова колода и той вече махаше джокера.
— Положително не — отговори Дийкън. — Те жените играят така.
— Радвам се — възкликна Грийф. — И аз обичам по мъжки.
— Обичате по мъжки, а? Е, тогава знаете ли какво ще направим? Ще залагаме по петстотин лири на игра.
Сега Дийкън отново се слиса.
— Нямам нищо против — съгласи се Грийф и започна да разбърква картите. — Малките карти и пиките излизат първи, разбира се, а след това голямото и малкото казино и асата по реда на силата им в бриджа. Така ли?
— Събрали сте се куп шегобийци тука — изсмя се Дийкън, но смехът му прозвуча пресилено. — Отде да зная, че имате пари?
— Можете да го знаете точно толкова, колкото аз зная, че вие имате пари. Мак, с какъв кредит разполагам в дружеството?
— С какъвто пожелаеш — отговори управителят.
— Вие лично ли гарантирате за това? — рязко попита Дийкън.
— Разбира се, гарантирам — потвърди Макмъртри. — Можете да бъдете сигурен, че дружеството ще изплати срещу неговия подпис дори много по-голяма сума от тая във вашето кредитно писмо.
— Малкото раздава — каза Грийф и сложи колодата пред Дийкън.
Дийкън се поколеба, когато посегна да сече, и изгледа с раздразнено опасение лицата на всички наоколо. Служещите от станцията и капитаните кимнаха.
— Никого от вас не познавам — недоволно заговори Дийкън. — Отде да зная? Парите на книга не винаги са сигурни.
И тогава Питър Джи извади от джоба си портмоне, помоли Макмъртри да му услужи с писалка и се залови за работа.
— Още не съм започнал да закупувам — обясни той, — тъй че сметката е непокътната. Ще го джиросам на теб, Грийф. То е за петнайсет хиляди. Ето на, вижте!
Дийкън пое кредитното писмо, което Питър Джи остави на масата, прочете го бавно и погледна Макмъртри:
— Редовно ли е?
— Да. То е същото като вашето и с нищо не е по-лошо. Кредитните писма на дружеството са винаги редовни. Дийкън разсече картите, спечели раздаването, грижливо разбърка колодата. Но късметът пак беше против него и той загуби играта.
— Още една игра — подкани той. — Не сме казали колко ще играем и не можете да ми откажете, след като съм загубил.
Грийф разбърка картите и го остави да сече.
— Хайде да играем на хиляда — предложи Дикън, когато загуби и втората игра. А когато хилядата отиде при двата залога по петстотин, настоя да играят за две хиляди.
— Това е прогресия — предупреди Макмъртри
за което Дийкън го измери с гневен поглед. Но
управителят не отстъпваше: — Няма защо да се съгласяваш на прогресията, освен ако си глупак.;
— Кой играе тая игра? — кипна Дийкън срещу своя домакин. — Вие спечелихте от мене две хиляди. Ще играете ли на две хиляди?
Грийф кимна, четвъртата игра започна и Дийкън спечели. Явната непочтеност на такова залагане бе ясна за всички. Макар и да беше загубил три от четирите игри, Дийкън не беше загубил никакви пари. С детинската хитрина да удвоява мизата си след всяка загуба при първата спечелена игра, без значение след колко време, той щеше да си върне всичките пари.
Сега, при все че не го изрече, той прояви желание да спре, обаче Грийф сложи колодата за сечене.
— Как? — възкликна Дийкън. — Вие искате още?
— Още нищо не съм спечелил — упорито промърмори Грийф и започна да раздава. — Както казахте, по петстотин, нали?
Срамът за извършеното пареше Дийкън, защото-той отговори:
— Не, ще играем на хиляда. И знаете ли какво, до трийсет и едно е твърде дълго. Защо да не направим до двайсет и едно… ако не е прекалено бързо за вас?
— Така ще стане една приятна кратка игра — каза Грийф.
Играта вървеше по същия начин, както и преди. Дийкън загуби два пъти, удвои залога и пак изравни. Но Грийф не губеше търпение, при все че на
няколко пъти през следващия час те стигаха до същото положение. После се случи това, което той очакваше: дълга поредица загуби за Дийкън. Той удвои на четири хиляди и загуби, удвои на осем хиляди и загуби и тогава предложи да удвои на
шестнадесет хиляди. Грийф поклати глава:
— Не можете да направите това и го знаете. Вие имате само десет хиляди кредит от дружеството.
— Искате да кажете, че не ще ми позволите да действувам? — дрезгаво попита Дийкън. — Искате да кажете, че с осем хиляди лири мои пари ще се