откажете да играете?
Грийф се усмихна и пак поклати глава.
— Това е обир, направо обир! — продължи Дийкън. — Прибирате моите пари и не ми давате възможност да действувам?
— Не, вие грешите. Нямам нищо против да ви оставя да действувате в границите на вашите възможности. Вие разполагате с още две хиляди лири.
— Добре, ще играем на тях — прие Дийкън. —
Вие сечете.
Играта се водеше в мълчание, ако не се смятаха
сприхавите забележки и ругатни на Дийкън. Наблюдаващите мълчаливо си наливаха и посръбваха уискито от високите чаши. Грийф не обръщаше внимание на избухванията на противника си, а се съсредоточаваше в играта. Той наистина играеше на карти, а в колодата имаше петдесет и две, чието движение той трябваше да следи и наистина го следеше. На две трети от последната игра той свали
картите си.
— С тези карти аз излизам — заяви той. — Имам
двадесет и седем.
— Ами ако сте сгрешили? — възрази заплашително Дийкън с пребледняло и разкривено лице.
— Тогава ще съм загубил. Пребройте. Грийф му подаде взетите от него карти и Дийкън с треперещи пръсти ги провери. После отдръпна наполовина стола си от масата и изпразни чашата си. След това огледа заобикалящите го недружелюбни лица.
— Изглежда, ще трябва да хвана следващия параход за Сидней — пророни той, като за първи път говореше тихо и без гръмки думи.
Както Грийф се изрази после: „Ако беше хленчил или се беше развилнял, нямаше да му дам тая последна възможност. Но трябва да признаем, че той преглътна горчивото хапче като мъж, и аз трябваше да постъпя така.“ Дийкън погледна часовника си, престори се, че уморено се прозява, и понечи да се изправи. — Чакайте! — спря го Грийф. — Искате ли да продължите играта?
Дийкън се отпусна на стола, направи усилие да заговори, но не можа, облиза пресъхналите си устни и кимна.
— Ето капитан Донован тръгва призори с „Гунга“ за Каро-Каро — заговори Грийф, като че без;
всякаква връзка с темата. — Каро-Каро е пясъчен пръстен в морето с няколко хиляди кокосови палми. Там вирее панданус, но не могат да се отглеждат .батати, нито таро. Има около осемстотин туземци, крал и двама министърпредседатели и споменатите
трима са единствените, които носят някакви дрехи. То е една забравена от господа дупка и веднъж в годината аз изпращам там шхуна от Гобото. Водата за пиене е блудкава, но старият Том Бътлър изкара с нея десетина години. Той е единственият бял там и има петима гребци, момчета от Санта Крус, които биха избягали или биха го убили, ако можеха. Точно затова са били изпратени там. Те не могат да избягат. На него винаги му изпращат най-непоправимите от плантациите. Няма мисионери. Двама самоански учители са били пребити до смърт, когато са слезли там преди няколко години.
Естествено, вие се чудите защо ви го разправям всичко това. Но имайте търпение. Призори Донован тръгва на ежегодното си плаване до Каро-Каро. Том Бътлър е стар и става вече съвсем безпомощен. Опитах се да го пенсионирам в Австралия, обаче той казва, че искал да остане да умре на Каро-Каро, и това ще стане след една-две години. Той е чудат стар особняк. Сега му е времето да изпратя там някой бял да поеме неговата работа. Чудя се дали
бихте искали да я поемете. Ще трябва да останете две години.
Чакайте! Не съм свършил. Тая вечер вие често говорихте за действие. В безогледното залагане на
нещо, което не ви е струвало нито капка пот, няма
никакво действие. Парите, които изгубихте срещу мен, са ви били оставени от баща ви или от някой друг сродник, който се е потил за тях. Обаче две години работа като търговски агент на Каро-Каро ще значат нещо. Аз ще заложа десетте хиляди, които спечелих от вас, срещу две години от вашия живот, и Ако спечелите, парите са ваши. Ако загубите, ще
приемете службата на Каро-Каро и на разсъмване ще отплавате. Ето това би могло да се нарече истинско действие. Ще играете ли? Дийкън не можеше да проговори, в гърлото му бе заседнала буца. Той кимна и посочи към картите.
— И друго — добави Грийф. — Мога да направя нещо още по-хубаво. Ако загубите, две години от живота ви са мои… естествено, без заплата. Въпреки това аз ще ви давам заплата. Ако работите задоволително, ако изпълнявате всички нареждания и правила, ще ви платя за това време по пет хиляди лири годишно. Парите ще бъдат депозирани в дружеството, за да ви се изплатят с лихвите, когато изтече срокът. Добре ли е така?
— Прекалено добре — отвърна със запъване:
Дийкън. — Не сте справедлив спрямо себе си. Един търговски агент получава само десет до петнадесет. лири месечно.