— Пишете го тогава за сметка на действието — каза Грийф с тон, нетърпящ възражение. — А преди да започнем, аз ще нахвърлям някои от правилата. Тях ще си ги повтаряте на глас всяка сутрин през двете години… ако загубите. Те са за доброто. на вашата душа. След като сте ги повторили на глас седемстотин и тридесет каро-каровски сутрини, сигурен съм, че ще се запечатат в паметта ви завинаги. Услужи ми с писалката си, Мак. Сега, чакайте, да видя. . .
Той писа бързо и без да прекъсва, няколко минути, след това зачете на глас:
„Трябва винаги да помня, че един човек е толкова добър, колкото и всеки друг, освен когато по изключение сам той се смята за по-добър.
Колкото и да съм пиян, трябва, да оставам благороден. Благороден е човекът, който е благ. Забележка: По-добре ще е да не се напивам.
Когато играя мъжка игра с мъже, трябва да играя като мъж. Една хубава ругатня, употребена на място и рядко; върши добра работа. Многото ругатни загубват, значението си. Забележка: Никоя ругатня не може
да промени картите в ръката ти, нито да накара вятъра да задуха. Не може един мъж да си позволи да бъде нещо по-малко от мъж. Не може да си го позволи и срещу
десет хиляди лири.“
Отначало, докато той четеше, лицето на Дийкън побеля от гняв. После от врата до челото започна бавно да го залива страшна червенина, която все повече се засилваше до края на четенето.
— Толкова! Това ще е всичко — каза Грийф, сгъна листа и го хвърли по средата на масата. — Все още ли сте готов да играете играта?
— Аз го заслужавам — със запъване отрони Дийкън. — Държах се като хапльо. Господин Джи, преди да зная дали ще спечеля или ще загубя, искам да се извиня. Може да е било виновно уискито, но аз съм хапльо, грубиян, простак, мизерник във всяко отношение.
Той протегна ръка и полукитаецът я стисна, светнал от радост.
— Слушай, Грийф — каза той на един дъх, — момчето не е лошо. Откажи се от цялата тая работа и да я забравим с една последна чаша за „лека нощ“!
Грийф като че понечи да възрази, Дийкън се провикна:
— Не, няма да се съглася! Не съм кръшкач. Щом е Каро-Каро, да е Каро-Каро! И толкова!
— Правилно — каза Грийф и започна да разбърква картите. — Ако той е човек на място и отиДе на Каро-Каро, това с нищо няма да му навреди.
Двамата играеха еднакво добре и напрегнато. На три пъти раздаваха всички карти и излизаха наравно. В началото на петото и последно раздаване на Дийкън му трябваха три точки, за да излезе, а на Грийф четири. На Дийкън му трябваха картите, за да го спасят, и той се мъчеше да ги спечели. Вече не мърмореше и не ругаеше, и това беше най-добрата му игра тази вечер. По едно време му дойдоха двете черни аса и асо купа.
— Предполагам, че можете да познаете четирите
ми карти — подхвърли той на Грийф, когато привърши последното раздаване и видя какво има. Грийф кимна.
— Кажете тогава кои са.
— Вале пика, двойка пика, тройка купа и асо каро — гласеше отговорът.
Тези, които стояха зад Дийкън и виждаха картите му, с нищо не показаха дали Грийф ги е познал. Но той ги беше изредил правилно.
— Струва ми се, че вие играете казино по-добре от мен — призна Дийкън. — Аз мога да назова само три от вашите карти: вале, асо и голямо казино.
— Грешите. В колодата няма пет валета. Вие сте
взели три и сега държите четвъртото в ръката си.
— Прав сте, да му се не види! — потвърди Дийкън. — Наистина съм събрал три. Както и да е, аз ще изляза. Друго не ми трябва.
— Ще ви позволя да запазите малкото казино… — Грийф млъкна, за да пресметне. — Да, и
асото също, и пак аз ще взема точки и ще изляза с
голямото казино. Играйте.
— Нямате точки и аз печеля! — ликуващо възкликна Дийкън, след като играха последната ръка. — Аз излизам с малкото казино и четирите аса. С голямото казино и пиките вие имате само двайсет.
Грийф размаха взетите карти:
— Страхувам се, че имате някаква грешка.
— Не — заяви твърдо Дийкън. — Броил съм всяка взета карта. Това е нещо, в което нямам грешка. Аз имам двайсет и шест и вие имате двайсет и шест.
— Пребройте пак — рече Грийф.
Бавно и внимателно, с треперещи ръце, Дийкън преброи картите си — имаше двайсет и пет. Той посегна към средата на масата, взе написаните от Грийф правила и ги сложи в джоба. После допи чашата си и се изправи. Капитан Донован погледна часовника си, прозя се и също се изправи.
— На борда ли отивате, господин капитан? — попита Дийкън.
— Да — отговори Донован. — В колко часа искате да изпратя велбота да ви вземе?
— Ще дойда с вас сега. Пътьом ще приберем багажа ми от „Били“. Щях да отплавам с него за Бейбо утре сутринта. Дийкън стисна ръка на всички, след като те му, пожелаха на сбогуване добра сполука на Каро-Каро.