— Е? — отвърнах аз. — Какво обичате, господин Лунч?
— Не бихте ли желали да си вземете билет от лотарията, която безработните медиуми на Марс разиграват днес с благотворителна цел?
— Каква е главната печалба? — запитах аз с любопитство, като изгледах подозрително от главата до петите осморъкия субект.
— Три килограма телеплазма, напълно достатъчна да материализира за няколко секунди пред очите ви всеки дух, който пожелаете.
— Добре, дайте ми един билет.
Господин Лунч измъкна изпод широкото си сламено наметало едно дебело снопче с розови билети и ги поднесе насреща ми.
— Изберете си — каза весело той и дългият му хобот се изду в сърдечна усмивка.
Аз измъкнах от снопчето един билет, сгънах го внимателно и го скрих в джоба на жилетката си.
— Номерата на печелившите билети ще бъдат съобщени по северозападния микрофон в часа на обедното равноденствие!
При тия думи господин Лунч се наведе и натисна върху дясната си обувка лъскавото копче, с помощта на което разруши скрития в подметката си атом.
Чу се остро свистене и в същия миг човекът от Марс изчезна в необятната четириизмерима действителност.
Един аеробус ме носеше към къщата на моята годеница.
Върху синия лазур на небето пламтяха грамадни едри букви:
След няколко минути аз бях вече в стаята на моята скъпа Алфа.
— Кник! — извика тя и се хвърли на шията ми — Кник, днес ти ме обичаш по-малко от вчера!
— Алфа, престани да говориш глупости! — отвърнах аз, като я целунах по носа и се освободих леко от прегръдките й.
— Но аз ще ти докажа, че днес ти ме обичаш с един градус по-малко от вчера! — рече непоправимата ми годеница. — Съгласен ли си да проверим?
— Съгласен съм. Дай силомера! — казах с досада аз и се отпуснах в дълбокото алуминиево кресло до хелиоскопния апарат за наблюдение на слънчевите изменения.
Алфа изтича до нощната си масичка, извади от чекмеджето червения силомер на любовта и се приближи отново до мен.
— Не дишай! — заповяда тя, като разкопча ризата ми и допря до сърцето ми хладната платинена елипса.
Стрелката на силомера отскочи, както винаги, на 100 — блажения градус на всеотдайната и неизменна обич.
— Виждаш ли! — избухнах аз. — Забранявам ти отсега нататък да ми досаждаш с твоята глупава мнителност! Иначе не отговарям за себе си, ако аз наистина престана да те обичам, и то само заради тоя идиотски апарат.
Алфа ме гледаше с помътени от нежност зеници. Погледът на тъмните й очи ми говореше повече от всякакъв силомер.
— Прости ми — прошепна тя, като протегна татуираната си ръка и ме помилва по косата.
Моята квартира се намираше на шестстотин и осмия етаж: една просторна стъклена зала, пълна с всевъзможни апарати, които й придаваха вид на някаква физико-химическа лаборатория.
Тъкмо бях отворил устата си и се готвех да пломбирам наядения си кътник, когато от дъното на стаята ми се обади един дрезгав глас:
— Па-па-па! — — — Радиостанция Марс! — — — Па-па-па! — — — Главната печалба от лотарията на безработните медиуми се пада на № 7777777! — — — Па-па-па! — — — Умолява се печелившият щастливец да съобщи адреса си с ултравиолетова депеша, за да му се изпрати печалбата от три килограма телеплазма! — — — Па-па-па! — — —
Аз бръкнах в джобчето на жилетката си и извадих оттам лотарийния билет.
Какво щастие: № 7777777!
— Кажи, Алфа, кой дух желаеш да материализираме сега?
— Разбира се, някой, който се е преселил отдавна във вечността — отвърна Алфа.
Сетне тя се замисли и лицето й се озари за миг от радостна усмивка.
— Какво има? — попитах аз.
— Знаеш ли, Кник — извика моята годеница, — вчера слушах по септофона сказка за гениите на човечеството в миналото. Между много имена в сказката се спомена и името на някой си Томас Едисон, изобретател на електрически апарати. Не мислиш ли, че би било добре да извикаме него, за да ми поправи още сега лампата на леглото?
— Браво, Алфа! Ти винаги си имала чудесни идеи!
И аз грабнах от масата високия парафинен конус, пълен с телеплазма, сложих го в средата на стаята и отвъртях малкото му капаче.
После, съгласно наставлението, извиках три пъти:
— Томас Едисон, излез! Томас Едисон, излез! Томас Едисон, излез!
Из тесния отвор на парафинения конус бликна гъста синкава па̀ра, която се разля във въздуха и се събра на облак. От облака бавно се оформи една човешка фигура в старинен костюм, с бръснато лице и с лула в устата.