Знаех какво искаше. Ориенталките застаряват бързо, неговата Ханнех също имаше вече бръчици.
— Еммех[7] още няма никакви, защото е още млада. Но когато ме е правила толкова дълго щастлив, както Ханнех теб, тя ще има такива и заради тези бръчици аз ще я обичам още повече отпреди.
Тогава той бързо вметна:
— Сихди, ти си наистина един също така добър човек както аз. Аз също обичам моята Ханнех, най-красивата сред всички жени на земното царство, с дваж по-голяма сила, откак гладките й страни започнаха полека-лека да се набраздяват. Тя стори всичко, всичко, което беше възможно, за да отстрани бръчиците, ала напразно. Ти знаеш, че бръчките са въшките на красотата, те се размножават до неимоверност. Ако всяка жена е достатъчно умна, няма да допусне да се появят! Но жените не притежават предпазливост, която е изтъкнато качество на нас мъжете. Аллах да ги закриля! Ти няма да повярваш колко дълбоко бръчките на лицето прорязват сърцето на жената, когато някоя помада не донесе облекчение. Ханнех, най-великолепната роза сред всички рози, сподели с мен накрая, че само прочутата Умм ед Джамал може да й помогне. Тази бахтиярска жена действително е станала прочута със своята чудодейна помада. Но е далеч от нас нагоре отвъд персийската граница и ето защо прелестната спътница на моя живот беше съвсем запленена, когато чу, че двамата се каним да вървим към Персия. Тя с най-голяма охота ми даде разрешение да те придружа, но при условие, че й занеса от Мазилото на красотата толкова, колкото е нужно да се изглади неизцеримото иначе набраздяване на нейния лик. Аз й го обещах от все сърце, защото, както виждаш, въпреки предпазливостта ми и над моите вежди вече свиха гнездо няколко бръчки, които с драга воля бих прогонил. Ето защо се зарадвах, когато преди малко узнах от търговеца къде човек може да се осведоми за Умм ед Джаммал. Ние трябва незабавно да яздим нагоре към Керманшах.
— Ние? Да не би това да означава ти и аз?
— Ами да, разбира се! Ти все пак няма да ме пуснеш да замина сам, за да чакаш тук, докато се върна.
— Не ми хрумва, Халеф! Нашият път отива към Шираз, не към Керманшах, докъдето не е необходимо да яздим, тъй като ти тук можеш да получиш помадата.
— Тук? Та нали това е, което Ханнех, женската същина на моето блажено щастие, ми забрани. Не цената беше за мен висока, ами търговците фалшифицират чудодейното мазило. За да спечелят повече пари, те правят от едно похлупце сто. Забъркват вътре какви ли не неща, които са не само безполезни, но и вредни за красотата. И когато сетне една жена се намаже, преживява нещастието от единайсет бръчки по лицето й веднага да станат двайсет и две. Не, Ханнех иска да има истински мехлем, от ръката на самата Умм ел Джамал и ей затова трябва да идем горе до Керманшах!
— Скъпи Халеф — отвърнах успокоително, — аз бях кажи-речи склонен да приема думите ти като шега, ала разбирам, че говориш сериозно. Знаеш ли колко е далеч Керманшах от Багдад? Ще мине повече от седмица, преди да се върнем. Трябва ли да жертваме това време заради едно мазило, което според мен няма никакъв ефект?
— Сихди, въпросът не е в помадата, а в подмладяването и разкрасяването на един лик, който е за мен най-обичният на земята. И никакъв ефект? Ох, сихди, вие франките сте винаги готови да претендирате за всяка мъдрост и знания. Но Аллах в своята доброта ни е дарил с дарования, с които вие, въпреки своята ученост, не разполагате. Ти нали чу, че архангелът е донесъл тази помада от Седмото небе, и тъй като вие франките нямате Седмо небе, то не можете и да притежавате тази помада. А че тя наистина помага, че има удивително действие, можеш да схванеш по милионите бръчки, които е премахнала. Ти знаеш каква вяра и какво доверие оказвам на всяка твоя дума, ама тая помада я познавам по-добре от теб. Или пък ти може би си бил при онази прародителка, за която търговецът спомена преди малко?
— Не.
— Тъй! Осведоми се в харимат на джезирехите и на цялата погранична територия. Питай също в Техеран, Исфахан, Керинд и Хамадан! Ще узнаеш, че от мазилото на Умм ед Джамал изчезва всяко набраздяване на лицето. Аз съм го чувал повече от сто пъти и те моля сериозно да не ме гневиш.
Халеф се беше разпалил. Съзнах, че никакво поучение не би дало плодове, и сега опитах да го отклоня от намерението му по друг начин:
— Вероятно по обратния път от Персия ще минем през Керманшах. Тогава навярно все още ще е време да се осведомиш за бивака на идис.
— Не, толкоз дълго ми е невъзможно да чакам. Та нали чу, че бръчките са въшките на красотата. Трябва ли да им дам време на тези въшки да се разпрострат така, че по-късно да се нуждаем от дваж повече помада, отколкото е нужно сега? Аз искам да видя Ханнех, блаженството на моите очи, ненабраздена, когато се прибера у дома. Затова ще яздя сега към Керманшах и ще й пратя цяра вкъщи, за да може по време на отсъствието ми да го приложи. Ако не искаш да ме придружиш, ще яздя сам, но това би огорчило моята душа.