— И вие винаги сте съхранявали тайната?
— Винаги! Тя е предавана от дъщерята всякога едва малко преди смъртта. Аз съм последната. Дори тук, в племето, освен на мен тя не е известна на никоя друга душа… На теб, ефенди, ще я съобщя на драго сърце, ако пожелаеш да я узнаеш.
Тези думи тя отправи към мен и после продължи разпалено:
— Онова, което получих от теб, тежи повече, много повече, отколкото мога да ти предложа. Та чуй! Вземаш две части айесва към пет части сетарач и декка, слагаш го в един…
— Стой! — прекъснах я ухилено. — Ти само на мен ли искаш да го съобщиш, или на всички, които се намират тук?
— Само на теб!
— Но ако го кажеш в тяхно присъствие, нали те също ще го узнаят.
— Не. Аз споменах само тези три имена, които са им известни, тъй като от време на време ми събират тези растения. Останалото щях да ти кажа после тайно. Бива ли?
— Човек трябва да учи всичко, което може да научи. Да, аз те моля да ми го съобщиш.
Това беше много непредпазлива приказка от моя страна, защото от този ден Халеф без умора ме щурмуваше с молбата да му издам сега и аз на свой ред тайната, понеже възнамерявал да научи на нея своята Ханнех, та да можела да вари «Мазилото на красотата» за хаддедихните и цялото племе шаммар.
На следния ден племето раздига своя бивак и потегли на изток, към околностите на Демирлу Даг, както беше казала ходиах.
3. Мъжът без име
Когато преди две седмици си взехме сбогом с Майката на красотата, казвайки, че няма да се върнем в Багдад през Керманшах, Керинд и Ханикин, защото това би било една твърде значителна обиколка, тя ни посъветва да яздим към Чайсу, един приток на Дияла, ала ни предупреди за среща с разбойническите хамаванди и давудийехи, две, както «предприемчиви», така и «погански» кюрдски племена, които тъкмо сега живеели във вражда помежду си и затова въпросната област била дваж по-несигурна. Предупреждението беше казано с добро намерение, но не съумя да ни въздържи да поемем в указаната посока. По отношение това, че хората наричат кюрдите разбойници, ние си имахме наши, собствени възгледи, които се базираха на нашия опит и произтичащата от него обективна и безпристрастна преценка.
Тези многократно оклеветявани и, често също от западноевропейските вестници, нападани племена проявяват към пътешествениците, които са приятелски настроени към тях, една гостоприемност, заслужаваща най-голямо признание. Дори смъртният враг стои толкова дълго и толкова нашироко под крепката закрила на шатрата или бивака, на чиято защита напълно се е доверил, доколкото се простира властта на предводителя. Вярно, който идва със съмнителни намерения или, както правят някои, преди всичко европейски пътешественици, гледа на кюрдите като на малоценни, стоящи ниско под него хора, длъжни скромно да признават неговото превъзходство и спокойно да понасят неговото незачитане на техните навици и привички, той не бива да очаква нищо от тях. Ако те изискват от такива хора срещу разрешението си да минат през техните територии съответно заплащане, то това съвсем определено не е причина да бъдат корѐни. А когато те, в случай че им се откаже заплащането, със сила добият своето искане и тогава дори може би вземат повече от поисканото, то познавачът на тамошните порядки въпреки това все още не ги охарактеризира като разбойници. Значението на думата «грабеж» и възгледите на тези хора за него са по-различни отколкото при нас. Ако нашите схващания за по-голямата част от Ориента са без валидност, не бива да изискваме точно от кюрдите да им се подчиняват в собствен ущърб. Когато беседвах веднъж по този пункт с един висш чиновник от онези страни, той ми отвърна, като на лицето му се появи една почти иносказателна усмивка:
— Грабеж? Разбойници? Аллах да те предпази от несправедливостта! Аз познавам един мъж, който е бил във вашата страна; освен това той много е чел за вас и ми го разказа. Аз следователно знам как стои работата: при нас има прям, открит, честен грабеж, при вас — вежлив, таен, скрит. Вие го наричате фалимент, разорение, банкрут и дух на предприемчивост, с който ощетявате не само чужденци, а и вашите собствени съплеменници. Вие опирате скришом на гърдите на хората своите ножове; тези, които вие наричате разбойници, го вършат открито, свободно и само срещу чужденци, срещу врагове, никога срещу човек от своя народ. Кои разбойници в случая са повече за осъждане, нашите или вашите?