— Добре, ще ти позволя да си вземеш дъх, но не опитвай да се освободиш! Кои сте?
— Кюрди сме — можа сега по-ясно да каже запитаният, защото гърлото му вече не беше притиснато.
— Това го виждаме. Но ние естествено искаме да знаем към кое племе принадлежите.
— Към племето думбели.
— Къде се намира то сега?
— Тук наблизо. Точното място не ни е известно. Ние бяхме заминали далеч и сега се връщаме. За да не се налага да го търсим, отредихме да дойдат да ни вземат от това място. Затова трябваше да останем тук и поискахме да напуснете терена. Освободете ни и внимавайте, защото ако нашите воини дойдат и узнаят, че сте се отнесли враждебно с нас, ще поискат кръвно отмъщение.
— Ние се страхуваме от тях и тяхното кръвно отмъщение също толкова малко както от вас! Ти си разтвори толкова широко устата и дръзна да ни даваш заповеди, сякаш не принадлежиш към обикновените воини. Как стоят тук нещата?
— Аз съм вождът.
— Как те викат?
— Името ми е Адир Бег.
— Тогава искам да ти направя, Адир Бег, едно съобщение. Ако се вслушаш в него, ще те освободя, но само от добра воля и не защото се боим от вас. Та чуй значи какво ще ти кажа!
— Почакай още с тая работа! — наредих му сега аз, защото не биваше да му позволя да дава разпореждания, без преди туй да ме е питал.
— Някакво възражение ли имаш? — попита ме той.
— Да. Този мъж не ти каза истината, той не е думбели кюрд.
— Мислиш, че ме е излъгал?
— Да. Също името Адир Бег е фалшиво.
— То е истинското ми име — намеси се тук кюрдът. — И племето си назовах с истинското име. Защо ще ви казвам други имена!
— Защото… но за това може би по-късно. Нас ти не можеш измами!
— Ти говориш за измама? Как можете да ме обвинявате в измама, вие, които не сте кюрди и следователно не познавате нашите порядки!
— Аз вероятно ги познавам по-добре от вас самите — отвърнах. — Ще ти го докажа, макар изобщо да не е нужно да говоря за тези неща. Ти сега си служиш не с кюрдски, наистина, а с арабски, но аз все пак долавям от изговора ти, че твоето племе говори курманджи — диалекта на кюрдския, не наречието заца. А думбелите са заца кюрди и твоето фалшиво име Адир, което си прикачи, е зацаска дума.
— Колко си бил умен само! — отговори той къде смутено, къде с подигравка. — Ти май не знаеш, че от различни диалекти много често преминават думи от единия към другия и обратно!
— Това го знам много добре. Но също така знам, че думбелите се намират много далеч оттук. Ти ни излъга, а който не е откровен с нас, не бива да разчита на никакво снизхождение.
Кюрдът се забави да даде веднага отговор. Той дълго ме гледа изпитателно в лицето и накрая каза:
— Бих могъл да твърдя, че ти си добър човек! Злите хора имат по-други очи от теб. Затова искам искрено да ти призная, че не ти казах истината. Но аз не бива да издавам кои сме. Ние сторихме пред трона на Аллах един надр (оброк), който ни налага мълчание. Вярваш ли го?
— Да, личи ти, че сега говориш истината. Вярвам ти.
— Ако ни заставиш да ти дадем отговор, ще трябва отново да те излъжем. Само по тази причина не ти казахме кои сме. Други основания да премълчим имената си нямаме. Напротив, ние можем само да се гордеем с факта кои сме и имаме по-скоро причини да говорим, а не да мълчим по този въпрос. След като чу това, навярно няма да се бавиш повече да ни дадеш сведения! Към кое племе принадлежиш?
— Към никое.
— Но ти си бедуин! Когато един такъв не принадлежи към никое племе, то той е отлъчен от своето заради безчестно поведение и не е приет от друго. Само че ти не ми се струваш някой безчестник!
— Аз не съм бедуин.
— Значи персиец?
— Не.
— Турчин?
— Също не. Аз съм християнин и произхождам от Запада.
— Там имало няколко страни, които носели различни имена. Как се казва твоята?
— Джерманистан.
— Джерманистан? Това е прочута страна, за която често се говори. Твоят султан се казва Вирхем?
— Вилхелм искаш да кажеш!
— Негов велик везир е един исполин по снага, който се казва Бизмара?
— Бисмарк е правилното произнасяне.
— А неговият мушир (главен генерал) се нарича Молекех?
— Молтке трябва да се каже!
— Ние не можем да изговаряме тези имена така, както ти ги казваш, но сме чували много за тези трима прочути мъже. За тях са ни разказвали велики, несравними дела. В Джерманистан трябва да има множество храбри мъже!
— Защо мислиш така?
— Защото вие победихте голямото племе ферансави (французи), на което никой враг не би съумял да противостои. Също хаджи Кара бен Немзи бил воин от вашата страна.