Едва чул това име, Халеф вметна бързо:
— Хаджи Кара бен Немзи? Ти знаеш ли го?
— Да.
— Откъде?
— Кой не го знае, кой не е чувал за него и неговия верен хаджи Халеф Омар! Тези двама мъже са подкрепяли не едно и две племена срещу други, вражи племена и са им помагали да извоюват победата, защото те са безподобно храбри и се придържат към правилата за водене на битка и война на Джерманистан, които са далеч подобри и преимуществени от нашите. Който прилага тези разумни правила, той не може да бъде надвит от никой враг. Затова Кара бен Немзи и неговият Халеф никога не са били побеждавани и техните имена живеят не само в устата на приятелите, но и от враговете биват изричани с уважение и почтителност.
Халеф беше все още здраво коленичил върху кюрда но веднага щом бе споменат «верният хаджи Халеф Омар», махна първо левия крак, а при думите «безподобно храбри» и десния, така че освободи лежащия на земята мъж и този можа да се изправи до седнало положение. Ножа действително държеше все още в ръка. Но когато кюрдът накрая заговори чак за «уважение и почтителност», дребосъкът отстрани и застрашаващото оръжие и каза любезно:
— Това трябваше да речеш веднага, а именно, че знаеш тези световно прославени герои! Тогава щяхме другояче да разговаряме с вас. Ти си свободен!
— В такъв случай навярно и ти ги знаеш? — осведоми се кюрдът, като скочи бързо и се наведе за пищова си.
Без да обръща внимание на това движение, хаджията отговори:
— Знам ги естествено, и то много добре!
— Чували сте за тях?
— Не само това!
— Нима сте ги виждали?
— Не само това!
— Говорили сте с тях?
— Не само това!
— Може би сте бивакували при тях, яли сте, пили и навярно сте спали при тях?
— Не само това!
— Да не би да сте пътували с тях, яздили, по-дълго време да сте се намирали при тях?
— Не само това!
— Че какво още? Не може да има нещо повече от това, което питах!
— О, къде повече! Ние постоянно се намираме при тях.
— Какво? Тогава би трябвало също днес, също сега да сте при тях!
— Та ние сме си!
— Как? Наистина ли? Къде са те всъщност? Кажи бързо! Сигурно са се отдалечили с конете за известно време и пак ще се върнат? Чакате ли ги?
— Не. Те са тук!
— Тогава би трябвало да ги видим!
— Та вие ги виждате!
— Ние съзираме само вас. Те скрили ли са се? Отдръпнали са се, когато са ни видели да идваме?
— Не, те са тук!
Тези къси въпроси и отговори следваха много бързо един подир друг. Кюрдът проявяваше в тая работа едно особено усърдие и тонът му ставаше при всеки въпрос все по-настойчив. Сега плъзна учудено поглед между мен и Халеф; не знаеше какво да каже. Тогава обаче се провикна един от неговите придружители:
— Конете, конете!… Кой има такива животни?
Подтикнат от това, предводителят се обърна към враните жребци, ала много бързо се извъртя пак и затърси истината:
— Халеф бил много дребен, а Кара…
— Дребен само по фигура, но неимоверно едър по кураж и храброст! — вметна чевръсто в приказката му хаджията.
— А Кара бен Немзи ефенди — продължи кюрдът след това прекъсване — носел около врата си зъбите на повалените от него самия мечки, лъвове, тигри и пантери. Ти си дребен, а твоят придружник има две такива огърлици, както виждам! Нима…
От изненада той спря по средата.
— Нима… какво? — попита Халеф.
— Нима вие двамата сте тези?
— Защо не?
— Ти — хаджи Халеф Омар?
— Да.
— Върховният шейх на хаддедихните…? От голямото племе шаммар?
— Естествено?
— А той е Кара бен Немзи?
— Разбира се!
— Тогава да бъде благословен мигът, който ни доведе тук! Вие сте двамата мъже, които да срещна някога, е било съкровеното ми желание! Ние попадаме на вас във време и на място, когато вашият съвет би бил безкрайно ценен и добре дошъл за нас! Слизайте от конете, хора, и поздравете тези двама непобедими, както човек поздравява скъпи приятели, чието съзерцание кара сърцето му да се вълнува!
Ние се изправихме. Те скочиха от конете, снеха оръжията си и ни разтърсиха ръцете с такава сърдечност, сякаш бяхме техни стари бойни другари, чиято неочаквана поява изненадва двойно по-радостно. После разположиха удобно животните си и седнаха при нас, след като бяха помолили много вежливо за разрешение. Картината из един път бе станала съвсем друга. Предводителят седеше срещу мен. Вечерта сега се спусна и кюрдите обясниха, че ще последват нашия пример и няма да палят огън. Естествено сега за нас първата работа беше да научим от кое племе бяха кюрдите. Халеф изрази това желание по своя познат начин: