— Моето лечебно средство не може да се прилага ей така без нищо повече, както си мислиш — отбелязах аз. — Човек трябва да познава болния и да прегледа раната, която сега може би вече не е открита. После трябва да даде двата растителни сока в специална смеска, защото дабахн притежава по-малко лютивина от сукутан, и също от курат е нужно да вземе само едно определено количество, нито твърде много, нито твърде малко.
— Значи ти би трябвало да присъстваш, когато се прилагат билките?
— Това е желателно, но пък не безусловно необходимо.
— Тогава те моля, ефенди, да позволиш добротата ти да ни озари, като останеш при нас!
— Това е едно много дръзко желание! — отговорих с пълната си искреност.
— Да, зная го добре. Ти си един толкова прочут мъж, че се иска голям кураж, на теб…
— Не това имах предвид — прекъснах го аз. — Думата дързост не се отнасяше до моята персона, а че ти ме призоваваш да остана при теб, макар че нито знаеш дали имам време и желание за това, нито пък аз можах да узная от теб по какви пътища сега яздиш и какво лежи пред теб по тези пътища. Та оттегли си значи временно желанието и ни разкажи по-нататък за момчето!
— Добре, ще го сторя, но ти казвам, че отново ще изрека молбата си! Когато кръвното отмъщение най-сетне бе отстранено, потегли… потегли Шевин с момчето, за да го отведе при старата жена!
Той отново беше запънал, вероятно пак бе възнамерявал да назове друго име. Това ми даде материал за размисъл, ала аз го оставих несмутимо да продължи:
— Той взе няколко кадърни воини, за да не е без всякаква закрила. Ние знаехме колко дълго трае отиването дотам и също връщането и значи приблизително кога трябваше да се прибере. Това време мина и после още почти една седмица, без да си е дошъл. Тогава се угрижихме и изпратихме няколко съгледвачи да разберат защо се бави толкоз. Когато се върнаха, доложиха, че не можел да дойде, понеже бил задържан с момчето и своите придружители.
— Защо са го задържали?
— Това не знаем.
— Съгледвачите нищо ли не са могли да узнаят по този въпрос?
— Нищо!
— Странно, извънредно странно!
— Кое?
— Всички вие, дето сте замесени, не знаете нищо, а аз, чужденецът, подозирам причината!
— Ти? Подозираш ли? Да, говори се, наистина, че от твоя остър ум нищо не може да убегне, ама да си улучил тук вярното, е неприемливо! Това би било почти чудо.
— Чудо? Съвсем не! Не е необходимо да правиш нищо повече, освен да разсъдиш правилно. Който умее да мисли логически и да проследява пункт след пункт, пред неговите очи скоро излизат наяве неща, които друг узнава със закъснение или пък изобщо не научава.
— Бива ли да чуем, ефенди, какво предполагаш?
— Да, макар с това да искаш да бъда към теб по-откровен, отколкото ти беше в сведенията си към мен.
— По-откровен? Как тъй?
— Това веднага ще чуеш. Отговори ми честно само на един въпрос! Този, когото наричаш свой брат, т.е. бащата на момчето, действително ли се казва Шевин?
— Защо ми задаваш този въпрос? — попита той уклончиво.
— Защото тук той е от голяма важност. Курманджиската дума «шевин» означава «овчар», «пастир». Ако аз трябва да обясня дали един кюрдски воин, който бил даже синът на вожда ли най-малкото негов близък, се казва така или само си е прикачил това миролюбиво име, за да прикрие своето същинско, вярно и много войнствено, то ще се реша за втория случай. Твоят така наречен брат не се казва Шевин, а има друго име.
Ако беше светло, сигурно щях да забележа по лицето на кюрда израза на изненада. Понеже тук под дърветата беше съвсем тъмно, не видях нищо, но настъпилата сега по-дълга пауза навя предположението, че думите ми са предизвикали възнамерявания ефект. После гласът му прозвуча с тон на едно внезапно, бързо решение:
— Добре, ами приеми, че имаш право! Какво следва от това по отношение давудийехите?
— Най-напред приемам, че вашето племе често се е срещало с тяхното?
— Това е вярно.
— Поне най-изтъкнатите ваши воини са им познати?
— Да.
— Шевин е такъв воин?
— Да.
— Те знаят как се казва той в действителност?
— Да.
— Ами тогава размисли. Те го познават, знаят истинското му име. Изведнъж той им се явява в съвсем различен вид от този, под който са го виждали, и с фалшиво име! Какво ще си помислят за тая работа? Какво ще направят в случая?
Кюрдът отговори бързо и изпълнен с угриженост:
— Ефенди, твоите думи потвърждават опасението, което храня от няколко дни! Искам да ти призная, че той действително се казва другояче, че използва фалшиво име.