— И защо?
— За да привлича по-малко внимание.
— Но той би трябвало да се досети, че ще постигне тъкмо обратното.
— Мислеше си, че ако остане неразпознат, ще се интересуват по-малко от него.
— Но все пак е трябвало да го познаят, щом като е известна личност, а после няма какво друго да се очаква, освен да придадат на укриването на същинското му име лоши намерения. Сигурно го осъзнаваш?
— Да, съзнавам го. И, за съжаление, тази мисъл ме споходи впоследствие, когато Шевин беше вече заминал. За щастие, нещата не са чак толкова тревожни, колкото си мислиш. Понеже той действително няма лоши намерения, биха могли да проявят подозрение към него, наистина, но не и да се отнесат враждебно.
— Дали той действително има такива лоши намерения, е без значение. При хора, каквито са давудийехите, е напълно достатъчно да изглежда, че ги има. Той ще бъде третиран според тази привидност.
— Това звучи по-лошо, отколкото си мислех, но и в тази връзка има все пак една успокоителна мисъл: старата жена не се намира непосредствено при давудийехите, а им е поверена само за пазене. Тя е запряна от турците и при нея постоянно има няколко давудийехи, за да пазят да не напусне мястото, на което се намира. Значи който иска да я навести, не е нужно да посещава същинското седалище на племето давудийех.
— Тази стара жена събужда у мен крайно съчувствие, но ще те питам за нея по-късно. Сега трябва да се занимая най-напред с противоречието, което откривам в твоите думи и държане.
— Какво противоречие имаш предвид, ефенди?
— Ти извади наяве всички възможни утешителни и успокоителни мотиви и все пак каза, че Шевин е паднал в ръцете на давудийехите и те не го пускат да си върви. Да, ти май вече гласиш неговото освобождаване. Как се връзват тези неща?
— Ще го проумееш, като ти кажа, че те наистина са задържали Шевин, но не смеят нищо да му сторят, защото не могат да докажат намеренията, в които го подозират. Но веднага щом някой от нашите хамаванди прегреши и най-малкото срещу някой давудийех, което може да се случи във всеки час, те веднага ще насочат отмъщението си към Шевин и това е, което ме хвърля в такива големи тревоги. Че тогава и момчето ще се намира в голяма опасност, хич не ми се мисли!
И сега тембърът на гласа му звучеше така дълбоко, както не можех да очаквам от един кюрдски чичо.
— Вашите съгледвачи успели ли са всъщност да говорят с Шевин? — осведомих се аз.
— Какво си мислиш? Това изобщо не е възможно!
— Тези хора поне видели ли са го?
— Не.
— Узнали ли са къде го държат скрит?
— Не точно, защото онова, което ми казаха, звучеше и така, и така. От всички съмнения сигурно е само че онези не искат да го пуснат да си върви.
— Значи е бил разпознат?
— Вероятно. Та ето защо ние потеглихме триста мъже на брой, за да си го приберем.
— Какво говориш? — попитах удивено. — Триста мъже? Та това според представите в тази страна и този край е цяла една армия!
— Така е! Касае се за неговото освобождение, при което никакъв брой не може да бъде прекалено голям! Ние избързахме пред нашата войска като водачи и «остри очи», които другите следват на сигурна дистанция.
Настъпи пауза, по време на която аз мълчах, защото тази работа ми навяваше размисъл. Ето защо след известно време Адзи попита:
— Ти си западен воин и значи не мислиш като нас за това, което става. Може би нещо от казаното или стореното от мен няма твоето одобрение?
— Не съм съгласен с тристата хамаванди. Прощавай, че ти го казвам!
— По какви причини си против?
— Едва приключили кръвното отмъщение, вие предприемате поход, чрез който много лесно можете да раздухате пламъците на омразата да лумнат много по-високо отпреди. Това е, което имам да изтъкна.
— Това сега още не е боен поход, но може да стане такъв. Ако давудийехите изпълнят нашето искане, да върнат Шевин и неговите придружители, ние ще се приберем мирно у дома си.
— Знаете ли защо са го задържали? Не е ли възможно да е предприел нещо, с което да ги е предизвикал?
— Ще го узнаем. Ние сме за мир, но сме готови също и за битка. И в двата случая присъствието ни Кара бен Немзи и хаджи Халеф Омар ще бъде разглеждано като една изпратена от Аллах помощ.
— В двата случая? Как тъй?
— Ако вие сложите вашата дума на везната в блюдото на мира, ще се чуе повече, отколкото ако всички ние говорим. А ако въпреки това се стигне до битка, то само твоите магически пушки, за които ние вече толкова много сме слушали, ще са достатъчни да ни извоюват победата. Та аз много те моля значи, ефенди, да вземеш участие в нашия поход!