— Да.
— Мислех, че нямаш време?
— Аз действително имам толкова малко време, че не бих допуснал да бъда задържан от някакви обикновени причини и без всяко бавене бих продължил да яздя към Багдад, ала за да види една жена, която върши чудеса, си струва човек да принесе подобна жертва.
— Значи ще останете при нас?
— Да.
— Хамдулиллах! Сега можем да сме сигурни, че ще си върнем Шевин с момчето и техните придружители. Ефенди, благодаря ти! Ти изобщо не би могъл да ни донесеш по-голяма радост! Нека сега давудийехите решават каквото си щат, ние няма защо да се безпокоим. Дори да се стигне до битка, тя ще има победен край за нас!
— По този въпрос искам веднага да ти кажа няколко думи. Ти, както преди сподели, си чувал много за нас. В такъв случай вероятно си научил също, че ние сме неустрашими мъже, наистина, но обичаме мира и затова опитваме колкото е възможно да избягваме всеки враждебен акт. Точно така ще се държим и тук.
— Но ако давудийехите са по-малко миролюбиво настроени и ни заставят да се бием?
— Преди това все още не ни оставя хитростта, с която често се постига повече, отколкото е незабавното хвърляне в боя.
— Ами ние и бездруго не сме вманиачени да добием със сила онова, което можем без нея да постигнем. Аз взех тристата воини, за да съм подготвен за всеки случай.
— При това положение съм съгласен с теб и ние можем да обсъдим необходимите мерки.
— Какви мерки имаш предвид?
— Имам предвид, че все пак трябва да знаем накъде ще се насочим, за да намерим тези, които търсим.
— Да, къде са ги затворили, ние не знаем. Аз вече ти казах, че изявленията и предположенията на нашите съгледвачи по отношение на това не съвпадат.
— Хм! Та това е точно толкова добре, както ако изобщо не бяхте изпращали съгледвачи! По моему такива хора не бива да се връщат, преди да са си изяснили нещата, поне аз така винаги съм смятал. Доколкото знам, има номадски давудийехи и такива, които водят между Базиян и Кифри уседнал живот. За кои се касае?
— За всички, защото уседналите винаги се присъединяват към другите, когато се касае за някое доходно начинание. Разликата между тях не е голяма.
— Къде трябва да се търсят сега чергарстващите?
— Вляво над Сюлеймания.
— А къде се намира куллукът, в който е затворена странната Сахир?
— Право на изток и приблизително на един ден езда оттук.
— Колко далеч са твоите триста мъже от теб?
— Те ще дойдат тук утре заран, един час след започване на деня.
— Вие кога възнамерявахте да напуснете това място?
— Веднага след развиделяване.
— Значи още преди да са пристигнали воините ви?
— Да.
— И щяха ли да знаят накъде да тръгнат след вас?
— Да, защото си имаме уговорени знаци.
— Накъде щяхте да яздите утре оттук вие шестимата, ако не бяхте ни срещнали?
— По този въпрос смятахме тази вечер да се посъветваме.
— Ами посъветвайте се тогава! Любопитен съм да чуя какво ще решите.
— Не искаш ли да ни помогнеш?
— Искам да знам какво щяхте да сторите, ако не бяхме при вас. Може би после ще ви кажа какво мисля. Ние не желаем да ви смущаваме във вашето съвещание, така че ще се отдалечим за кратко време. Ела, Халеф!
Станахме и тръгнахме бавно към водата. Когато хамавандите вече не можеха да ни чуват, дребният хаджи каза:
— Хубаво, че изтъкна тоя претекст, та да можем да се махнем за известно време от тях! Тук можем да си поговорим, без те да ни чуват. Защо не искаше да назова името на нашата стара приятелка?
— Защото все пак не е нужно толкова бързо да им се казва, че я познаваме. Та нали изобщо не знаем как ще се развие тая работа. Тя, изглежда, е затворена. Хората я смятат за магьосница. Но как иначе са настроени към нея? Приятелски или враждебно? Особено като е християнка! Ние трябва да я измъкнем. Можем ли да го кажем на хамавандите? Или те биха го издали на давудийехите, за да успеят да освободят по този начин своите хора? Както чуваш, има разни неща за обмисляне и не трябва да скачаме от чиста радост, както ти искаше, едновременно с двата крака в торбата! Само бъди предпазлив, Халеф! Помисли за Ханнех!
— Сихди, за нея аз мисля през цялото време. Тя нито за миг не ми излиза от ума, защото е най-прелестното съвършенство на цялото блаженство и върховна наслада, които има в Изтока и също в Запада! Сега кажи как мислиш да се вмъкнем в кулата при затворничката.
— Сега не можем още нищо да определим, защото почти нищо не знаем. Преди всичко трябва да се запознаем с куллука. Преди да сме го видели, е невъзможно да нахвърляме някакъв план. Предостави всичко на мен и не се кахъри! Ела!