Предводителят на хамавандите ни беше повикал. Когато отидохме, той ни съобщи тяхното решение:
— Ние сме готови със съвещанието, ефенди, и ще ви известим какво решихме.
— Е?
— Утре сутринта няма да потеглим все пак веднага, а ще останем, докато пристигнат нашите воини.
— Защо?
— Защото те трябва да ни видят. Искам със собствените си очи да се убедят какви прочути мъже сме срещнали тук и да могат да го разказват на нашите приятели. Трябва да присъствам на тяхната радост.
— Съгласен съм да изчакаме, докато пристигнат, но не от лични, а от благоразумни причини. Едно такова гъмжило от воини толкова близо зад вас може да погуби всичко.
— Как тъй?
— Не схващаш ли сам какво имам предвид?
— Не. Досега мислех, че като вземам триста души със себе си, постъпвам много предпазливо и разумно, а сега чувам, че ти от благоразумни причини го осъждаш!
— Върша го с пълно право. Я ми кажи защо не потеглихте веднага с тези триста мъже, а първо изпратихте съгледвачи!
— Защото трябваше все пак непременно първо да знаем как стоят нещата с нашите приятели, дето не се връщат.
— Е, нима сега го знаете?
— Не. Ние не успяхме да научим нищо повече от това, че са задържани от давудийехите.
— Значи, макар съгледвачите ви да не постигнаха нищо, вие пак сторихте онова, което преди това не е бивало да вършите, докато не е бъдела разрешена съгледваческата задача! Ти признаваш, че е щяло да бъде погрешно да потеглиш с триста мъже, без преди това да си разузнал ситуацията, а сега сте тръгнали, въпреки че тя не е разузната. Признаваш ли си грешката?
— Ефенди, ти така умееш да задаваш въпросите, че човек чисто и просто трябва да отговори каквото искаш!
— Добре, тези думи съдържат желаното признание! Това, което разузнавачите са пропуснали, трябва непременно първо да се навакса. Вие сте шест души, напълно достатъчно да го сторите. Аз мисля, че при една такава съгледваческа езда е по-добре да се вземат възможно най-малко хора. Разбира се, че трябва да са също много опитни, предпазливи и хитри. За мен и шестима биха били вече твърде много, а пък вие мъкнете подире си даже още триста мъже. Казвам ти, вие приличате на съгледвачи по някоя река, които са били достатъчно умни да си изберат най-малката и бърза лодка, ама са я вързали за тежък, неповратлив сал, който сега мъчително влачат след себе си. Вие трябва да бъдете колкото се може по-свободни, по-подвижни, за да имате възможност, веднага щом се наложи, да се впуснете във всяка посока, а пък вие сте се завързали към тези триста мъже като благородни коне, запрегнати пред тежко натоварена волска каруца!
— Значи мислиш, че трябва да оставим тези воини и да гледаме на първо време на себе си само като на съгледвачи?
— Да, така мисля.
— Но накъде да се насочим? Та нали не знаем къде държат скрит Шевин!
— С тази неосведоменост само ще увеличите грешката, която се крие във вземането на толкова много бойци. Да не би чрез придружителството на тези хора да узнаете онова, което не знаете?
— Не.
— Види се, не сте размислили правилно. На ваше място аз щях да знам накъде да се насоча.
— Моля те да ни го кажеш!
— Много просто, към куллука, в който е затворена старата Сахира.
— Натам? Защо?
— Единствено по причина, че тази жена се намира там. Аз си нямам и понятие защо така нареченият «паша» на Сюлеймания я е арестувал, но фактът, че е наредил да я откарат към стражницата, за мен е доказателство, че това място е най-подходящото в околността за пленници. Това го знаят и давудийехите, на които е поверявано пазенето на такива хора, ето защо е близко до ума мисълта, че те са отвели там и Шевин. Първо, защото няма по-добре отговарящо за целта място и, второ, защото необходимата стража е вече налице.
— Ефенди, тази мисъл е много добра. Аз се учудвам, че не е споходила и нас, тъй като тя действително е най-близо до ума!
— Значи съзнаваш, че имам право, като казвам, че не сте размислили правилно. В яда си към давудийехите вие сте се втурнали веднага с триста воини, без изобщо да знаете защо е бил задържан Шевин и без да си кажете, че човек употребява такава сила, когато е разбрал, че нито доброто, нито хитростта ще доведат до целта. На ваше място аз щях да оставя тук тристата воини и да яздя първо до куллука, за да разуча как стоят там нещата. Той поне е една твърда опорна точка и дори Шевин да не се намира там със своите придружители, много вероятно ще могат да се получат някакви указания, които да дадат да се разбере къде трябва да се търси.