Вчера, когато го видях за пръв път, не беше вече съвсем светло, а и се налагаше да отклонявам поглед към неговите придружители, затова не можех да го огледам внимателно. Въпреки това бях добил странно впечатление. Сега, когато яздеше до мене и беше светъл ден, това впечатление стана по-ясно. Стоежът, държането и всички движения на кюрда даваха алюзия, че е ловък, добре обучен ездач. Той създаваше впечатление за телесна и духовна сила, той беше мъж. И все пак, когато оглеждах лицето му, ми беше трудно да го определя като мъж. Това тясно, ниско чело, от което чалмата бе килната назад, това меко окръгляне на страните и брадичката, липсата на брада, пълнотата на устните и преди всичко душевно мекият поглед на големите очи — всичко това съвсем, ама съвсем не беше мъжествено, а определено женствено. Гласът беше дълбок, наистина, и имаше много категоричен заповеднически тон, ала не звучеше като на мъж. Към това се добавяше една лека сянка по ръба на клепачите и матовото, като байцвано, обгаряне на дългите мигли. То говореше за привичката на ориенталските жени да оцветяват миглите си в тъмно с кхол (антимон), за да придават на очите повече блясък и да изглеждат по-големи. Сега това багрило беше измито, от което миглите бяха получили неопределения захабен вид.
Подтикнат от тези наблюдения, сега аз огледах и тялото на кюрда с повече внимание отпреди. Ръката също изглеждаше женска. Забелязах дори от вътрешната й страна следа от неотстранена къна. Сега изобщо не бе нужен по-нататъшен поглед върху фигурата, за да съм убеден, че до мен яздеше жена.
И веднага щом това ми стана ясно, знаех също вече коя беше тя. Най-видният по това време предводител на хамавандите, по-прочут дори от известния вожд Хюсеин ага, беше шейх Ямир, който произхождаше от обикновени родители, наистина, ала със своята бляскава храброст и другите си воински качества, беше си пробил път нагоре до такова признание и власт, че всъщност той беше върховният командващ и душата на всяко начинание на своето племе. В този си стремеж нагоре той не беше сам, а имаше една неуморна помощничка в лицето на своята необикновено надарена жена, която го подкрепяше и вдъхновяваше във всички негови начинания и дори в битката не се отделяше от него. Нищо не почита кюрдът повече от храбростта и ако при него вече жената се радва на повече уважение и свобода отколкото при другите ориенталци, то не е трудно да се схване, че жената на Ямир се радваше на повече от обичайната за Изтока почит. Никой хамаванд не би посмял да откаже подчинение на някоя нейна заповед. Знаеше се, че тя ще накаже едно такова поведение по-строго и от мъж.
Аз бях извън всяко съмнение, че имах тази жена до себе си и сега, когато знаех това, настоящата езда придоби в очите ми едно съвсем друго съдържание и един съвсем друг облик. Затова значи си беше прикачила тя прозвището Адзи, Безименен! Изцяло от само себе си се разбираше, че Шевин, когото беше нарекла свой брат, не беше никой друг, освен самият Ямир, нейният мъж. А Худир, натровеното момче, беше синът на двамата. Сега схванах и играта на криеница на този Шевин, който искаше с името си, означаващо «пастир», да се представи за обикновен, безопасен и миролюбив овчар. За целта се искаше, разбира се, сред давудийехите да няма никой, който лично да го познава и да може да издаде неговото истинско име. Как стояха нещата с това, не знаех, ала според всичко, което бях чул досега, можеше по-скоро да се предположи, че е бил разпознат и заради укриването на своето име — задържан като подозрителен. Неговата жена беше научила това и веднага бе потеглила да го освободи. Вярно, беше дръзко, но на мен ми се струваше чисто женско начинание да язди със своите конници по територията на давудийехите, без преди това да е узнала къде точно се намира Ямир. Аз изпитвах живо съчувствие към тази жена и реших да направя от моя страна всичко възможно да й помогна да намери отново своя мъж и детето си. При това тя не биваше да заподозре, че съм я разпознал. Не възнамерявах също да го кажа и на Халеф, защото този дребен, бързо пламващ мъж много лесно можеше да се увлече в миг на непредпазливост да избъбри тайната. И тъй, сега всичко ми беше ясно и имах десет пъти по-голямо желание за това начинание отпреди. При опасните дела е от голямо значение дали знаеш за кого си го подхванал, или не. Тази майка трябваше отново да намери своето дете!
Бяхме може би вече два часа на път и следвахме многобройните тесни извивки на една долина, където трябваше да ангажирам цялото си внимание, защото зад всяка кривина можеше да се таи някоя нерадостна изненада. Аз нямаше как да прикрия предпазливостта си. Азди се подсмихваше и обяви за много излишно и за губене на време да се спира пред всеки завой и да се надзърта дали зад него не се е скрил някой давудийех. Аз го приех спокойно и без да защитавам поведението си, докато криволиците престанаха и долината се простря на значително разстояние като под опънат конец. Краят на тази права се събираше, види се, с една странична долина, от която изтичаше пак един поток, за да се съедини с нашия. Тъй като не забелязах нищо подозрително там долу, продължихме да яздим спокойно и бяхме изминали вече почти половината разстояние, когато забелязах нещо, което ме накара незабавно да насоча коня си между растящите встрани храсти.