— Ахделе мехке!
В превод означава: «Не се изсилвай!» От това, както и изобщо от тяхната мудност, можеше да се заключи, че нямат спешна причина за ездата си. После чух да се казва нещо за Авик едудуахн, т.е. за «Втория поток» или «Втората вода», и също за някакъв Мода гумгумук, което означава «място, където има гущери». Това бяха за мен съвсем маловажни думи, които долових от шумния словесен порой на техния несъществен разговор и сметнах за напълно без значение. Но когато бяха отминали и аз попитах Адзи дали това са били давудийех кюрди, той рече:
— Да, такива са, ефенди, те яздят към мястото, където спахме и където се намират сега моите воини.
— Откъдето знаеш?
— Те го споменаха, назоваха името на това място: Мода гумгумук. Искат да се скрият там, за да следят кога ще дойдем и да уведомят после шейха си!
— Аха! Виждаш, че съвсем правилно предположих! Те са убедени, че приближавате. Да се надяваме, че твоите хора са нащрек и ще ги заловят!
— Със сигурност ще го сторят. Де да знаехме само къде се намира основната дружина на давудийехите, дето ни чака, за да се нахвърли върху нас!
— Ние скоро бихме открили това място, но сега нашата задача не е да го търсим, тъй като искаме преди всичко да отидем до куллука.
— Би ли могъл да намериш мястото?
— Да.
— Ефенди, удивяваш ме!
— Няма на какво да се дивиш! — отбеляза Халеф с високопарен тон. — При неимоверната дължина на разсъдъка, който моят сихди притежава, и при безмерната ширина на моя нюх за нас са открити всички неща, които за други люде остават вечна тайна.
— Щом и ти го знаеш, тогава го кажи! — подканих го аз, за да го накажа за неговата голяма уста.
Той махна отрицателно с ръце.
— Кой беше запитан, ти или аз? И кой твърдеше, че можел да го отгатне, ти или аз? Та говори значи ти, аз ще го потвърдя!
Така излезе от затрудненото си положение. И аз, старият добряк, понеже не желаех да го посрамвам, обясних на кюрдите:
— Щом тези дванайсет съгледвачи минаха оттук, изобщо не подлежи на никакво съмнение, че давудийехите бивакуват при долното течение на тази рекичка, и то на място, където не само има възможност за скриването на неколкостотин ездачи, ами и пространство за нападението. Не ви ли е известно някое такова място, някое разширение или вдаване на долината?
— Такива има само две, знам ги — каза Адзи. — Но кое от тях?
— Това можеш веднага да узнаеш от мен.
— Ефенди, да не би да си всезнаещ?
— Не, само мисля, което можеш и ти да сториш също така добре като мен. Съгласен ли си, че дванайсетимата съгледвачи, които сега забелязахме, са потеглили днес от мястото, където основната дружина на давудийехите чака вашето пристигане?
— Да, защото другояче не може да бъде.
— Видя ли букета ел-хидел (комунига), който първият беше забол отпред на чалмата си?
— Да. Известно ли ти е значението на този букет?
— Зная го. Това е суеверие.
— Не, не е суеверие, а си отговаря на истината. Аз често самият съм го узнавал. Който се кани да предприеме нещо, трябва да носи китка ел-хилел. Тогава намерението му ще успее, защото му помагат духовете, които обичат ел-хилел!
— Тъй ли? Ами я кажи тогава защо той днес си е закичил такъв букет?
— За да успее съгледвачеството му срещу нас.
— Мислиш ли, че то ще успее?
— Не, той непременно ще бъде пленен заедно с хората си от моите бойци.
— Ще помогне ли следователно ел-хилел?
— Не, ефенди, с теб човек не бива да спори! Но защо приказваш изобщо за този букет?
— Веднага ще научиш. Ще зависи от това, дали правилно познавам това суеверие. Кога трябва да се бере растението ел-хилел?
— При започване на това, което човек тъкми да предприеме, не по-рано.
— Значи правилно съм го знаел. Кога следователно този давудийех е набрал китката?
— Преди потеглянето.
— Т.е. букетът е точно толкова стар, колкото е продължила ездата?
— Да.
— Тогава нека ти кажа, че тези растения ел-хилел са били откъснати преди приблизително три часа, не много по-рано, но и навярно не по-късно.
— Откъде го знаеш?
— Видях го. Аз притежавам опит в тези неща, защото безброй пъти ми се е налагало по състоянието на някоя пречупена клонка, стъпкан стрък трева или повяхнало растение да определя времето, преди което това растение е било скършено, откъснато или стъпкано. Аз със сигурност знам, че и сега не се лъжа. Тези давудийехи са започнали своята езда преди три часа и човек значи може да достигне мястото, на което бивакуват вашите противници точно за това време, ако язди надолу покрай тази вода толкова бавно като тях.