— Съвпада, ефенди, съвпада! Там се намира първото от двете места, за които говорих. Долината прави наляво един завой, докато дясната й стена се простира направо. Този ел-хилел ти каза истината. Съзнавам, че е добре човек винаги да те пита, преди да предприеме нещо!
— Аз добре забелязах, че преди малко се смяхте на моята предпазливост, защото я смятахте за излишна. Но сега навярно ще признаете, че е била необходима?
— Да, ефенди — потвърди Адзи. — Без теб ние щяхме да налетим в ръцете на тези дванайсет давудийехи и битката щеше да е неизбежна.
— Понеже взех под внимание полета на птиците. А какво ми издаде букетът, също чу. Така човек трябва да обръща внимание на всичко, което се намира на разузнаване или изобщо на път. Най-дребното нещо може да доведе смъртта или да спаси от нея. Сега бих искал преди всичко да знам дали си убеден, че твоите хора ще изпълнят дълга си и няма да оставят давудийехите да се изплъзнат.
— Те ще ги заловят.
— Но ако допуснат непредпазливостта да бъдат съгледани по-напред от тях, няма да ги пипнат!
— Те няма да извършат грешка, познаваме си ги. Те знаят, че сега трябва да докажат на Кара бен Немзи ефенди и неговия хаджи Халеф, че са кадърни воини, и значи ще се държат безупречно.
— Добре, тогава можем да продължим ездата.
— Ама няма да се спускаме толкова надолу покрай водата, както възнамерявахме в началото?
— Не. Ние искахме едва по пладне да завием надясно, но тъй като давудийехите са отдалечени само на три часа от нас, трябва да го сторим по-рано.
— Кога и къде?
— Веднага щом планините ни позволят.
— Може би да вземем още тази странична долина, която лежи пред нас?
— Не, би било твърде рано. А и предполагам, че не води в нашата посока. Ще яздим, докато намерим някоя подходяща!
Изведохме конете от храсталака, възседнахме ги и продължихме прекъснатата езда. И тогава всъщност веднага се установи, че споменатата странична долина се проточваше на североизток вместо на северозапад; не биваше да я следваме.
Заради необходимата предпазливост не можехме да напредваме така бързо, както желаехме. Мина повече от час, без да се открие някакъв път надясно. В резултат отново имахме една среща, и то такава, каквато Халеф и аз не бяхме считали за възможна. Беше на едно място, където потокът се врязваше много дълбоко, така че трябваше да поемем нагоре по високия, обрасъл предимно с дъбове бряг. Тъкмо се канехме да се спуснем от другата страна към разширилото се отново дъно на долината, когато забелязахме две женски фигури, които седяха там долу с кошници пред себе си. Те, изглежда, си почиваха. Не бяхме още достатъчно близо, за да различим лицата, толкова повече че жените бяха смъкнали ниско напред своите пребрадки. Естествено, спряхме да се посъветваме за тяхното поведение.
— Това са жени, които не ни интересуват — рече Адзи пренебрежително.
— Защо? — отвърнах аз. — Тук за нас всяко дете може да стане опасно, ако ни издаде.
— Те са събирачки на шикалки, съвсем бедни жени, които изобщо не ни влизат в работата.
— Че са бедни, се вижда от облеклото им. За събирачки на шикалки аз обаче не ги считам.
Тук трябва да се каже, че Кюрдистан е главната страна-износителка на шикалки.
— Аз съм убеден, че имат шикалки в кошниците си! — упорито настоя Адзи.
— Аз също, ала тъкмо това ги прави подозрителни!
— Защо?
— Кой разумен човек събира сега шикалки, когато са напълно изсмукани от безпощадния зимен сняг? Който го върши, го прави само привидно и същевременно преследва съвсем друга цел. Аз познавам северни кюрдски племена, при които жените се използват като съгледвачки.
— Тогава да не би да мислиш…?
— Не мисля нищо, освен че са крайно подозрителни, точно заради шикалките, и че трябва следователно да ги подложим на строг разпит.
— Те ще избягат веднага щом ни видят да идваме!
— В такъв случай няма да се оставим да ни съгледат, преди да са ни в кърпа вързани. Аз ще сляза с Халеф. Ще се промъкнем до тях и едва когато ги хванем и задържим, ще дойдете и вие. Напред, Халеф! Ти ще останеш от тази страна на долината, аз отивам от другата.
— Хамдулиллах! — рече дребният хаджия. — Ето ти най-сетне нещо друго освен вечното здраво-седене-на-седлото. Тръгваме на лов за жени. Сихди, аз ще ги заловя и двете! Ти няма защо да се месиш!
— Бъди предпазлив, Халеф!
— Какви си ги мислиш за мен! Ако не бях аз вече достатъчно предпазлив при Ханнех, най-прелестната шикалка на… да ме прости Аллах!… исках да кажа, най-прелестното цвете сред всички рози и цветове на пролетта, как ли тепърва ще ти внимавам с тия чужди женоря! Ти не е нужно и следа от грижа да проявяваш за мен!