— Първо бяха двайсет — отговори старата. — Но откак тикнаха и тези непознати вътре, сигур са двойно повече.
— Във вътрешността на кулата ли се намират тези пазачи?
— Да, но двамина винаги стоят пред портата.
— И през деня, и през нощта?
— През деня са двама, ама веднага щом се мръкне, палят пред входа огън, край който седят шест и често също осем мъже.
— Имат ли тези хора някой определен предводител?
— Да. Но той не е кюрд, а един турски мюлазим (лейтенант), който има при себе си петима войници.
— Аха! Марах Дуримех следователно наистина е пленница на така наречения паша на Сюлеймания, а на давудийехите е поверен съвместният караул. Те трябва да се подчиняват на този мюлазим. Къде се намира куллукът?
— Човек може да го достигне оттук за един час.
— Само един час — обърнах се аз към Адзи. — Чуваш колко малко можеш да разчиташ на вашите съгледвачи. А са били осем човека! Ако не бяхме срещнали Ингджа и Мадана, щяхме да яздим в пълна заблуда и трябваше да сме радостни, ако не бъдехме спипани! Пътят до куллука може ли да се измине и на кон?
— Да — отвърна Мадана. — Натам ли искате да идете?
— Разбира се! И през ум не ми минава да напуснем тази местност, преди да сме измъкнали Марах Дуримех!
— И нашите хора заедно с нея, ефенди! — помоли Адзи. — Ти чу, че и те са в кулата. Как обаче ще подхванеш нещата, че да им издействаш свободата?
— Това сега още не мога да кажа. Трябва да се запозная с куллука и неговата околност, също с мерките за сигурност, които мюлазимът е взел. По-нататък е наложително да говоря с раиса на Шурд, за да чуя неговото мнение. Едва когато съм узнал всичко, ще мога да си направя картина на цялото положение и да съставя определен план. Така че ти ме питаш твърде рано.
— Тогава ми кажи поне дали считаш изпълнението за възможно!
— Трябва да е възможно, защото е необходимо. Та нали казах, че няма да си тръгна оттук по-рано!
— Благодаря ти! С тези думи ти ми облекчи сърцето. Разбира се, изпълнението ще бъде трудно!
— Не чак толкова! Я погледни моя хаджи Халеф Омар! Неговото лице буквално сияе от крепка вяра!
— Действително ли сияе? — попита Халеф учудено. — Аз ви казвам, всеки път когато се касае за някое дело, за което се иска кураж и хитрост, в сърцето ми се влива страшно много добро здраве. От тоя мюлазим с неговите пет асакери и четирийсет давудийехи ние не се боим. Най-голямата кула на света си е била Вавилонската, която сега хората наричат Бирс Нимруд[35]. Наскоро ние пропълзяхме в мрачната утроба на тая кула, за да се бием със змейовете на убийството и контрабандата. Ние победихме чудовищата и се изкачихме отново до светлината на деня като увенчани със слава герои. Ние от тая кула на Вавилон не се побояхме, та от вашия нищо и никакъв куллук ли ще се уплашим? Той е толкова смехотворно нищожен, че е нужно само с ръка да бръкнем в него, за да измъкнем всички, дето искат да ги скрият от нас!
Беше забавно да се слуша как говори дребосъкът по този начин, особено пък понеже неговите слушатели бяха ориенталци и като такива не се сепваха от неговия маниер на изразяване. За мен също изпълнението на нашето намерение не изглеждаше свързано с големи мъчнотии, толкова повече че се касаеше за един турски офицер, на когото лесно можех да направя впечатление с моите документи. Що се отнася до пленените хамаванди кюрди, то се налагаше да узная дали между тях и давудийехите е имало сблъсък, който щеше да има за последица кървава разпра. Това можеше много да затрудни нашето начинание. Ето защо попитах Мадана:
— Въоръжени ли бяха хората, отведени заедно с момчето в кулата?
— Не — отговори тя.
— На коне ли дойдоха?
— Те не, но давудийехите, които ги съпровождаха.
— Значи са ги третирали като пленници?
— Да. Всеки беше вързан към един от конете.
— Някой от тях да беше ранен?
— Такова нещо не забелязахме.
— Как се държаха? Оказваха ли съпротива?
— Не. Те се оставиха да ги вкарат вътре, без да се възпротивят. Единият от тях, дето носеше момчето, не изглеждаше да е обикновен воин. Ние го чухме от думите, които изговори.
— Какво каза той?
— Когато беше развързан от коня и трябваше да мине през портата, извика заплашително: «Ние дойдохме с мир и затова ви предадохме оръжията си. Ама гледайте да не ни задържате прекалено дълго, иначе Ямир би могъл да се появи и да ни изиска с крещящи за кръв оръжия!» Разбрах думите съвсем ясно.
— Това ме успокоява, защото разбираме, че не се е случило нищо, което да предизвика тхар (кръвно отмъщение) Къде се намира раисът с хората си?
35
Забележка на Карл Май Ферлаг: Настоящото произведение е писано през 1898 г. По-нови изследвания от 1911 година установяват, че горното отъждествяване е погрешно. Легендата наистина вижда в Бирс Нимруд Вавилонската кула, докато той в действителност представлява останките на стъпаловидната пирамида Борсипа. Сравнете в тази връзка също «Алманах Карл Май — 1930»: проф.д-р Гуентар, «От Кайро към Багдад и Стамбул».