— В близост до куллука. Ние намерихме там за нас и конете ни чудесно скривалище.
— И как стана, че вие двете се отдалечихте толкова много оттам?
— Искахме да наблюдаваме съгледвачите, които минаха преди известно време оттук.
— Съгледвачи? И откъде пък знаете, че тези хора са били съгледвачи?
— Вчера ние подслушахме давудийехите. Те са под предводителството на своя шейх Исмаил Бег там долу край водата, в една широка извивка на долината, където очакват нападението на хамаванди кюрдите.
— Вие сте го подслушали?
— Да, Ингджа и аз. Те открили, че тук са идвали хамавандски съгледвачи, и на свой ред изпратили съгледвачи при хамавандите. Те узнали, че хамавандите идват — триста мъже на брой. Когато донесли тази вест, Исмаил Бег свикал давудийехите си, за да пресрещне враговете там долу. Той реши днес отново да изпрати хора, които веднага да му доложат за приближаването на тристата хамаванди. Заранта ние наблюдавахме пратениците, защото много ни се искаше да узнаем в каква посока ще поемат.
— Защо искахте да го знаете?
— За да се осведоми къде трябва да се търсят хамавандите. Искахме да ги предупредим, защото — понеже не беше ни провървяло досега да освободим Марах Дуримех — мислехме, че тези кюрди от благодарност ще ни помогнат. Е, ама след като намерихме теб, вече не се нуждаем от тази помощ.
— И все пак това желание ще ви се изпълни, защото воините, които виждате при мен, са от племето на хамавандите. Срещнах ги вчера вечерта. Те ми разказаха за пленените си другари. Осведомиха също за старата жена, вардена в куллака. Аз веднага предположих, че тази жена е нашата Марах Дуримех, и ето как се присъединихме към хамавандите, за да яздим към куллука. Стана така, че ви срещнахме тук по път.
— Така го е проводил Бог, ефенди, и тъй като ти си сега при нас, ние сме убедени, че Марах Дуримех много скоро ще напусне кулата. Как неизразимо ще се радват нашите воини, като видят теб и хаджи Халеф Омар! Сега при тях ли да ви водим?
— Да, ще ви помоля. Да се надяваме, че местността, през която ще минем, е сигурна?
— Не се очаква да срещнем някой давудийех.
— Въпреки това нека бъдем предпазливи. Ингджа също ли знае пътя като теб?
— Да.
— Тогава нека тя остане при нас да ни води, а три тръгни напред сама, за да ни предупредиш, в случай че съгледаш някого.
— Това ще бъде най-доброто, ефенди. Така ще направим.
Тя изтърси кошниците, сложи ги една в друга, намести ги на гърба си и се отправи най-напред по пътя надолу край рекичката. Един от хамандите слезе и предложи коня си на Ингджа. Тя прие вежливото предложение и ние последвахме милата Магданозка.
5. Марах Дуримех
Пътят предлагаше място само за два коня един до друг. Аз уредих нещата така, че до мен да се намира Ингджа. Тя се беше забулила в мълчание. Въпреки това аз се опитах да поведа с нея разговор, но той, за съжаление, съвсем не бе така оживен, както желаех. Тя отговаряше много едносрично. Види се, предпочиташе да остане мълчалива и аз нямах нищо против, когато изостана заради едно тясно място и не се придвижи веднага напред. Халеф дойде на нейното място. Милият дребосък се пръскаше от желание да излее радостта на сърцето си от тази неочаквана среща. Той го стори по такъв начин, че пое почти сам «харча» на разговора — едно удовлетворение, което му позволих.
Междувременно Ингджа ни беше приканила да слезем, защото щяла да ни води през един хълм, зад който сме щели отново да намерим добър път. Трябваше да водим конете. На места се вървеше толкова стръмно нагоре, че и ние, и животните се пързаляхме, но когато стигнахме превала, нещата се подобриха. Склонът от другата страна се спускаше полегато, а после се появи една безводна, широка лъжчина, където можехме да галопираме. Така стана, че сега застигнахме Мадана. И трябваше отново да яздим по-бавно, за да й предоставим необходимата преднина.
Тя още не беше се отдалечила кой знае колко, когато спря и замаха много оживено да останем на място, но беше вече твърде късно. От една страна, защото се намирахме твърде близо до нея и също до причината за нейното предупреждение, а, от друга, защото тук нямаше нищо, зад което бихме могли да се скрием. Веднага забелязахме и причината, поради която ни беше дала знак. Беше един самотен ездач, който, сякаш търсещо, приближаваше странично и като че се зарадва да срещне някого. Той насочи коня си към нея. Тъй като и така, и така вече ни бе съгледал и тя можеше да му даде отговор, който не отговаряше на намеренията ни, подкарахме животните си в тръс и пристигнахме при нея едновременно с него. Беше офицер с отличителни знаци на капитан. Сега се обърна не към нея, жената, а към нас, мъжете.