След като бе дал по този начин воля на сърцето си, той се обърна и закрачи към гората с гордата стойка на испански гранд.
Сега трябваше да бъдат удовлетворени потребностите на мига. Не беше добре да оставаме дълго още тук, толкова повече че Ямир трябваше да опита да стигне час по-скоро до «Мястото на гущерите», където го чакаха неговите триста хамаванди. Раисът на Шурд вече не бе задържан от нищо и ме помоли да придружа него и Марах Дуримех до родния им край. С какво удоволствие щях да го сторя, но засега трябваше да откажа. Дадох обаче дума в края на нашето персийско пътешествие, което по всяка вероятност щеше да ни доведе пак в Кюрдистан, да го навестим. Сега възнамерявахме да изминем част от обратния път заедно с хамавандите и вечерта да потърсим някое сигурно място за бивакуване, за да отложим раздялата до заранта.
Капитанът беше развързан и можеше отново да облече мундира си. При това не каза нито дума — може би отчасти от гняв и отчасти от срам. Когато му върнах после оръжията, аз го посъветвах:
— Сега ти опозна «разбойника». Само че не го разказвай на никого, защото ще бъдеш осмян. Мисля, че ще яздиш към куллука. Изкачи там в кулата две стълбища, отвори вратата и пусни заключените войници, та да се запознаят с истинския собственик на твоя мундир! Това ще бъде единственото геройство, за което после ще можеш да докладваш. А ако дръзнеш днес да се върнеш тук, ще получиш куршум. Сега свърших с теб. Дано Аллах даде на главата ти това, което досега май напълно й е липсвало!
Въпреки оскърблението той не изрече дума. Когато потегли, аз го наблюдавах и видях, че действително насочи коня си към куллука. Сетне потеглихме и ние. Раисът беше довел за Марах Дуримех едно муле с плавен ход. Не всички хамаванди можеха да яздят, понеже нямаха достатъчно коне. Те възнамеряваха по-късно да си присвоят животните на дванайсетимата давудийехски съгледвачи, които бяха минали край нас и вероятно бяха заловени. Когато попитах сега какво ще става между двете племена, Амир рече, че тъй като не била пролята кръв, в крайна сметка двете страни ще си поемат мирно към дома. Вярно, той съжаляваше, че напразно е предприел тази езда за изцелението на момчето си.
И тогава майката се сети за лечебното средство, за което й бях говорил. Аз съобщих на двамата по какъв начин да смесят и приложат билките сукатан, дабахх и курат и предписанието даде желания резултат. Който отиде по онези краища и поразпита, ще узнае в какъв як момък се е превърнало момчето Худир.
За Ямир, неговия баща, трябва със съжаление да отбележа, че благословията на Марах Дуримех се оказа напразна. Неговата съдба е всеизвестна и ето защо искам само накратко да спомена, че посред изпълненото си със слава поприще — думата слава се има предвид в кюрдския смисъл — той беше вероломно убит в шатрата на персийския принц Силл и Султан, а после неговата жена застана начело на хамаванди кюрдите и отмъсти за него. Но на тези неща тук не им е мястото.
Ние яздихме донякъде по същия път, но който бяхме дошли, взехме си сбогом после с Ямир и хората му и се насочихме на север. Малко преди свечеряване се установихме на бивак на една разположена нависоко горска поляна.
Вечерта и почти цялата нощ бяха посветени на разговора с Марах Дуримех. Тя ми позволи да надникна в нейното сърце и живота й по-дълбоко отколкото по-рано. Издигна ме със себе си високо нагоре до зъберите на своята вяра; насочи очите ми още по-високо нагоре до целта на своя душевен стремеж. Това бяха важни, да, това бяха свещени часове, които никога през живота си няма да забравя. Само едно нещо премълча, а аз бих дал мило и драго да науча. Защо я бяха арестували и отвели в куллука? Защо трябваше сега да бъде откарана още по-нататък, «в една далечина, където има смърт и не живот»? Аз не исках да й се натрапвам и затова не питах направо, но колкото пъти намекнех желанието си, макар и отдалеч, тя ме прекъсваше по начин, който ясно ми казваше, че за това не иска да говори. Но накрая, когато бе станало толкова късно, че звездите започнаха да избледняват, тя посочи нагоре.