— Така както изчезват те там горе, ще изчезне и нашият живот, ала само за да възлезе в Отвъдното. Аз скоро ще се спомина, но не още сега, защото преди да се разделя с битието, трябва да съм постигнала целта на моето съществуване. Ти ще я опознаеш, когато дойдеш отново при мен. Днес не си вземам с теб сбогом за цял живот както навремето, защото ти трябва и ще се върнеш при мен, защото ти си мой син, мой ученик, който ме разбира и после ще ме видиш да умирам. Аз много добре знам какво жадуваш да научиш, но трябва да се помириш, че няма да чуеш нищо по този въпрос, защото не е в твой интерес да го узнаеш още сега. Но после, когато си отново при мен, ще ти стане ясно онова, което днес остава скрито за теб… А сега още едно! Аз вече ти подарих веднъж един талисман. Той съдържаше чисто земно благо. Днес бих желала да ти дам пак един такъв закрилящ спомен, но от друго естество и още по-полезен от първия. Ти тръгваш към Персия, отиваш към опасност. Дай ми бележника си. Искам да ти запиша в него няколко реда. Когато изпаднеш в беда, покажи ги на твоите гнетители! Словата ще ти помогнат, защото съдържат тайната на моя живот и дело… А сега ти казвам «лека нощ»! Умората настъпи и аз трябва да й се подчинявам, додето още странствам в този свят, ала отвъдният не познава нито умора, нито сън!…
Сбогуването ни беше кратко.
Слънцето вече стоеше високо, когато се сбогувахме. Сетне те потеглиха на север. Нашата посока беше противоположната — опасна и трудна, защото трябваше да избираме усамотени местности, за да не налетим на давудийехите. Въпреки всичко стигнахме благополучно целта си.