— Аллах ви даде в нашите ръце и аз идвам да ви запитам кои сте. Моите воини са пропуснали да зададат този въпрос, защото все пак аз съм тази, която ще решава.
— Значи ти си ходиах? — осведоми се Халеф.
— Да.
— Как посмяхте да ни нападнете и ограбите? Какво ви бяхме сторили? Знаеш ли какво казва Корана за крадците, разбойниците и убийците? Ние изискваме незабавно да бъдем освободени!
Жената направи с ръка пренебрежително движение.
— Дължите го на вашия шах, на вашия шах и неговите слуги, които не са нищо повече от роби. Те посегнаха на воини от нашето племе. Моят син Келат и внук ми Шерга също бяха отведени в Керманшах, за да бъдат войници, додето са живи. Те никога няма да могат да се върнат при нас и затова съществува вражда между мен и техните мъчители, между нас и вас.
— Нас? Какво ни засяга нас вашата вражда? — изтътна дребният шейх. — Каква работа имаме ние с твоя син и внука ти? Как изобщо можеш вече да имаш внук? Ти си още твърде млада.
— Годните на моя живот са скрити от твоите очи. Знай, че внукът ми също вече има син, който значи е мой правнук.
— Машаллах! Ти, види се, си майката, бабата, прабабата, стринката и прастринката на цялото си племе. Откъде вземаш младостта, която все още притежава твоят лик?
— Аллах ми я е дал и съхранил. Но защо говориш само ти? Защо мълчи твоят спътник? Ти ли си по-знатният от двамата?
— При нас единият е знатен точно колкото другия, защото ние сме прочути люде. Аз съм шейхът на хаддедихните от голямото племе шаммар и се казвам хаджи Халеф Омар бен хаджи Абул Аббас ибн хаджи Давуд ал Госарах.
— Тогава ти не си аджеми, (персиец).
— Не.
— Това влошава вашето положение, вместо да го подобрява. Аз никога не съм чувала твоето дълго име, но хаддедихните са врагове на няколко кюрдски племена, които ние наричаме приятели. Следователно аз ще удвоя откупа, който трябваше да заплатите.
— Твоите устни преливат от любезност и доброта към нас. Колко искаш?
— Пет хиляди туман[15] за двама ви.
— Само толкова? Не съм си и мислел, че толкова малко струваме.
— Добре, тогава ще платите десет хиляди.
— Това също е твърде малко.
Тя му метна гневни светкавици.
— Присмиваш ли ми се? Пази се! Аз се старая да водя над моето племе господство на любовта и да се отнасям също меко спрямо чужденците, но мога да бъда и много строга.
— Аз говоря сериозно и искам откровено да ти кажа: ние двамата притежаваме толкова висока стойност, че никой не може да я заплати, дори ние самите. Ето защо вие няма да получите нищо.
— А вие няма да сме свободни, преди да сте платили каквото поисках.
— Тогава ни задръж, в името на Аллах! Та на нас и бездруго ни харесва при вас.
— Ако не получавате нищо за ядене, май по-малко ще ви се харесва.
— Не ни мисли! Ние гладуваме колкото ни е угодно, но нито миг по-дълго.
— Ти май мислиш за бягство. Избий си го от ума! Който се намира в наши ръце, само с мое разрешение бива освобождаван. Кой е спътникът ти?
— Това е прочутият в цял свят Кара бен Немзи ефенди.
— И неговото име никога не съм чувала. Той значи не може да е толкова много прочут, както ти казваш. Към кое племе принадлежи?
— Неговото име Бен Немзи би трябвало да ти подскаже, че родният му край се намира в далечната Алемания (Германия).
— Не живее ли там народът, който победи и свали от трона Напулиун Сувим[16]?
— Да.
— Тогава той не е мюсюлманин, а християнин?
— Да.
— Това е още по-лошо за вас, защото аз мразя християните. Той сигурно се срамува, дето е един от тях, понеже не смее да говори с мен.
Тук обаче тя попадна при моя хаджи точно където не трябва. Той не търпеше да бъда обиждан и сега също вметна гневно:
— Чуй, жено, това твърдение е най-глупавото, което съм чувал през целия си живот. Този Кара бен Немзи ефенди е един несравним властелин над духа и тялото не само в своето отечество, ами във всички страни на земята. Познава народите на всички точки на света и говори техните езици. Убивал е лъвове и е затривал слонове. Неговият юмрук поваля победоносно всички врагове и царе, крале и другите му там владетели, които са радостни, ако им бъде позволено да говорят с него. Коя и каква обаче си ти всъщност? Една жена, една главатарка на шмекери, една майка на разбойническа паплач, която иска да изстиска пари от нас. Ако ефендито не говори с теб, то това не е от страх, а защото е твърде много горд, за да позволи на една такава скитница да чуе неговия благословен от Аллах глас.