Започна да се чува някакъв глух тътен. Директорът удари звънеца.
— Стига. Всичко това е излишно. Не става въпрос за това, господа. Днешното ни заседание цели нещо друго, нещо, което, мога да кажа, е крайно сериозно. Нали е тъй, господин Скамвурас?
Скамвурас се изправи смутен. Той беше подушил. И очакваше това.
— Щастлив съм, колеги — така започна той. — Щастлив и едновременно много нещастен. Щастлив, защото между учениците си открих едно поразително дарование, един богат талант… талант, господа, който…
— Тогава защо сте нещастен, колега? — прекъсна го, поглаждайки брадата си, попът.
Скамвурас сбърчи сурово вежди.
— Моето нещастие, господине, се дължи на това, че докато класът ми издигна един такъв рядък ученик… от друга страна, в него се оказа и един отвратителен доносчик.
— Моля!… Моля!… — чуха се гласове отвсякъде.
— Това е плесник за един толкова добросъвестен ученик!… — изкряска Карлафтис.
Скамвурас повиши тон.
— Господин директоре…
— Позор!… И нищо повече… Само позор… — извика посинял богословът.
— Господин директоре, настоявам да си доизкажа думата, която ми дадохте! — рече отново повелително Скамвурас.
— Думата има господин Скамвурас. Правото да се защищава е неотменно за всекиго. Защищавайте се, господине!
— Не се защищавам! — извика натъртено Скамвурас. — Обвинявам!
— Сам поставихте себе си в положението на обвиняем — заяви директорът. — Във всеки случай продължете…
— Протестирам! — извика Аглаица. — Вие се впускате в неприемливи характеристики.
— Успокойте се, мила колежке… — рече язвително попът.
— Ще се успокоя само след като добиете съзнание за думите си.
— Хладнокръвие… — измънка страхливо господин Анахоридис.
Скамвурас извади от джоба си една жълта тетрадка.
— Ето в кой джоб е намерило убежище вещественото доказателство на престъплението… — рече Карлафтис.
— Ако притежавахте дарбата на търпението, бихте избягнали много неправди спрямо един престъпник като мене… Господа, не изисквам снизхождение, изисквам внимание. Изслушайте ме най-напред и после съдете.
— Превърнал съм се целият на уши… — рече флегматично Карумбалос.
Аглаица го погледна. Действително. Той беше само уши.
— Съгласна съм… — рече тя. — Но слушайте.
— Слушам! Но и душа! Душа даже, госпожице… особено когато минавам по коридорите…
— Моля — извика директорът.
Гимнастичката стана бледа като сянка. Приятелката й стисна успокоително ръка. Скамвурас се наведе над тетрадката си.
— Зная — рече той, — че е възможно този идиом да предизвика ужас у някои.
— У всички, господине, у всички — извика богословът.
— Укротете вашия гняв… — рече Скамвурас. — Накрая имате право да направите всякакви изказвания.
— Много сте любезен… — отговори злобно учителят по физика.
— Уверен съм, господа… — продължи Скамвурас — че накрая на краищата цялата ваша суровост ще се смекчи. Духът на тези страници е толкова топъл и от тях лъха толкова хуманност, че…
— Да не се отклоняваме… господине! Да не се отклоняваме…
— Хладнокръвие… моля… — измънка Алберт. — Преди всичко хладнокръвие.
— … От тях лъха, подчертавам, толкова човечност, че душата ви ще се трогне и заедно с мене ще поздравите една утрешна звезда…
Директорът удари звънеца.
— Без увещания моля! Да не се прибягва към чувствата!…
Богословът се съгласи.
— Оставете на мира небесните тела… — каза той сурово — и се върнете към земния позор на вашия ученик.
— Хладнокръвие моля! Хладнокръвие!… — измънка отново Алберт.
— Престанете най-после! Грамофонче! — изрева пламнал попът.
— Но няма ли тук някакъв ред! — запротестира госпожа Раул.
— Каква джунгла! — изчурулика Аглаица.
— Почвам… — каза студено Скамвурас.
Зацари тишина. Възбудените месища на Карлафтис заиграха един особен спазмодичен танц. Гласът на Скамвурас звучеше спокойно и трогателно. Но не за дълго. Изведнъж се дигнаха ревове и стаята заприлича напълно на зверилник.
— Ругатня! — изкрещя попът.
— Достатъчно — изръмжа директорът.
— Той е привърженик на малярисите80! — изрева с цяло гърло Карлафтис.
— Това е шедьовър!… — извика с насълзени очи гимнастичката.
— На същото мнение съм и аз… — рече тихо госпожа Раул.
— И аз също — чу се като отзвук разтрепераният от вълнение глас на Анахоридис.
Скамвурас дигна пламнали от яд и гордост очи.