— Очаквана съпротива на улично куче. Вие, господин Хамоляс?
— Аз няма да изляза.
— А защо?
— Панталонът ми е продупчен и ще се види задникът ми!
— Би трябвало в училището да има лопата, с която да изхвърлим утайките. Излез вънка сам и затвори добре вратата, за да не влезе смрадта ти!
И в този момент отвсякъде се чу един и същ вик.
— Господин учителю, не искаме да ни претърсите. Срамно е!
Ако расото му се беше подпалило, попът би подскочил по-малко.
— Успя значи той! Успя Саул да ви зарази с езическата си смрад? Това е ужасно и същевременно подло. Ще дигна ръка над всеки, който не се подчини. Нека впрочем да действуваме внимателно. Стани ти, Стамири. Кога забеляза загубата?
Аграмбели се изправи, червена като утринна роза.
— През… сега… през последното междучасие, господин учителю.
— Добре. А съмняваш ли се в някого?
Птичката не се поколеба.
— Не, в никого, господин учителю.
— Не си ли виждала някой да се върти около чина ти?
— Не.
— За пръв път ли въобще губиш пари?
— Не.
— Значи и друг път си загубила… А защо не си обаждала?
— Защото… не ми харесва, господин учителю.
— Престъпна небрежност. Подобна снизходителност не ми се нрави.
Попът почна пак да играе с брадата си.
— Друг някой да е виждал съмнителни движения около чина й? Я си спомнете; всички!
Внезапно „Свети Георги“ сложи пръст в устата си и после дигна високо ръка.
Очите на попа блеснаха.
— Ти там долу със страшните къдрици имаш нещо да ни кажеш. Нека чуем.
— Господин учителю… — каза „Свети Георги“. — Господин учителю, аз видях веднъж един да обикаля около чина на Стамири!
Брадата на попа се отпусна като знаме от козина, което „се свежда“.
— А! Интересно. И кого?
— Ка…
(„Свети Георги“ се поколеба.)
— Хайде! Хайде… Кураж… Необходим е кураж!
— Кадрас, господине…
Из цялата стая екна едно „а-а-а-а-а-а“, изпълнено с учудване и скръб.
— Хммм! — изрева попът. — Сега ми е ясно какво е било „достойнството“, което му пречеше да приеме претърсването.
Аграмбели скочи от мястото си като луда.
— Не, господин учителю! — изписка тя. — Не беше той! Не, не беше той!
— А-а-а… Че как тъй знаеш това? И откога си придобила навика да избираш крадците си?
— Не е той, господин учителю. Изключено е!
— Много невъзможни неща се случват, защото станалото не може да се измени. По-важно е мнението на Яламбука, която… в края на краищата няма основание да лъже. Нали е така, Яламбука?
— Господин учителю — каза „Свети Георги“, попарена от хода на нещата… — аз не казах, че го видях да краде, казах, че го видях да гледа натам.
— Излишна поправка. Отказът на престъпника да бъде подложен на претърсване потвърждава със сигурност вината му.
— Господин учителю! — скочи като воин от чина си Кальондзи. — Тя лъже!
— Ето един доброволец лъжесвидетел… И защо, очилати сатана, защо е лъжкиня?
— Защото Яламбука, господин учителю, не може да търпи Кадрас, защото Кадрас, господин учителю, не се кръсти, когато Яламбука минава. Ето затова е!…
— Как?… Как?… Как?… Нови данни излизат наяве във вреда на младия нарушител. Я се изясни! Заповядвам ти! За какъв кръст ми говориш?
Кальондзи преглътна.
— Господин учителю… те се кръстят, когато тя минава.
— Кои „те“, коя „тя“!… Какви са тези неразбрани думи? Изясни се! Заповядвам ти!
— Това е, което зная. Нищо друго.
Попът обърна поглед към вратата.
— Да влезе крадецът. Двама здравеняци да изтичат да ми го доведат. Стани, царю!
Дакридзикос направи кисело лице, сякаш му дадоха неузряло грозде.
— Не ми се подчиняват, господин учителю… ръцете… значи…
— Защо?
— Изкълчих ги и се осакатих… понеже, като играех на „луд заек“, други ме научиха на тази игра. Слагаш глава под чатала си и гледаш небето. Ако успееш да преброиш тридесет звезди, без да си изкълчиш врата, ставал си цар!
— Стига, Баязид! Бич божи! Стани ти, Хамоляс!
— Господин учителю, и аз съм така… понеже… „лудият заек“ осакати и моите ръце…
— Добре тогава! Аз ще го доведа!
С два скока попът отвори вратата и извика в коридора:
— Наказаният да се върне! Заповядвам!
Мельос влезе вътре бледен, без да има представа за това, което го очаква.
Попът веднага изхрачи страшна ругатня.
— Господин моралисте… Ти си…
Аграмбели скочи разплакана от чина си като сирена сред разпенени вълни.
— Господин учителю… Грешка съм направила! Не съм загубила никакви пари. Така ми се е сторило…
— Така й се е сторило, господин учителю! — обади се и Кальондзи. — И на двете ни така ни се е сторило.