Мельос хапна от сухарчетата, които беше си донесъл, постегна се и тръгна да търси Алкистос.
Щом го видяха пред входа, жените се отдръпнаха настрани в по-тъмната част на колибата и го запитаха дали не търси Алкистос.
— Ела, даскале… — извика откъм огнището приятелят му — заповядай! Я сложи джезвето, мари, майко!
Мельос не се впусна в дълги обяснения.
— Кицос! — каза му той веднага. — Тук става нещо… Така и така. Някой е подучил тези деца. Не могат сами да измислят това. Нали е тъй?
— Мм… даскале, впрочем ти си значи… дребен като гъбичка.
— Казвай! Така ли е?
— Така е. Не се тревожи. Главният кехая ги е подучил.
— А защо?
— Като те видя впрочем такова дребосъче… стана впрочем кисел като оцет. „Доведе ли го?“ — запита ме той. „Доведох го“ — отговорих. „Постави го сега на чина, каза ми той, и върви да доведеш учител.“
Мельос се изправи.
— Къде?
— Отивам да се поразходя.
— Почакай да дойда и аз.
— Не. Искам да съм сам.
Мельос изчезна в гората и се прибра за следобедните занятия. Дросос го очакваше пред училището.
— Бий хлопката! — каза му той.
В гласа му прозвуча твърда решителност.
Дросос заби силно хлопката. След малко децата наизлязоха и се изправиха пред него като зловещи мумии. Мельос пристъпи и затули с тялото си вратата.
— Седнете… — каза им той.
Всички се закашляха дрезгаво и упорито. Мельос повика при себе си първия.
— Как се казваш, момчето ми?… — запита го той кротко.
— Както искам, така се казвам!
Момчето не беше още доизрекло думата си, когато силен плесник го повали пред първобитния чин. Косата на Мельос беше настръхнала и очите му светеха.
— Друг! — извика той. — Ти! Как се казваш! Казвай!
— Ка… ка… — започна овчарчето.
И то на свой ред залитна, блъсна се в плетената стена и се строполи на пода.
— Ти!!… — извика Мельос на третото.
— Я… Анос… — рече то и дигна ръка да се предпази.
— А ти!!!
— Митракос…
— Седнете по местата си! Всички!
Мельос не беше още доизрекъл думата си, и всички бяха вече насядали и трепереха като изплашени зайци. Настана тишина. Мельос седна и хвана главата си с ръце.
Тогава той каза бавно, с разстроен глас:
— Мене ме заболя повече… И няма да ме боли само днес. А ще ме боли и утре, и през цялото лято, докато ще бъда с вас. Трябва да ви кажа, деца, че досега не съм ударил никого. Но трябва да знаете едно. Не съм дошъл тук, за да ми се подигравате. Никой няма да приеме това! Дойдох да ви науча на малко от това, което знам. И дойдох да ви уча не със заплашвания, а с добро. А вие какво направихте? Подиграхте ми се, сякаш съм някакъв смешник. Ако не ви харесах, можехте да ми го кажете… Щях да си отида. Казали са ви, че съм малък и не струвам за даскал. Нима всички големи са даскали? Но ако е така, тогава виене се нуждаете от даскал. Нека ви станат даскали бащите и дядовците ви. Взехме ли някакъв урок, който да не ви е харесал?
— Аз, господин учител — скочи Дросос, — взех един и много ми хареса.
— … Когато възседнах мулето, за да дойда във вашата планина, бях изпълнен само с радост. Ще намеря, казах си, двадесетина приятели и през време на заниманията ще се учим, а в неделни дни ще излизаме всички дружно… ето…
— Господин учителю, има ягоди! — обади се едно слабо по-голямо момче.
— Щяхме да берем ягоди, щяхме да пеем и щяхме така хубаво да прекараме, че през есента нямаше да ми се иска да си вървя… но сега не ща да остана нито час при вас…
— Не, господин учителю, не искаме да си отидеш… — молеха с насълзени очи всички деца. — Каквото ни кажеш, това ще правим… Кажи ни, господин учителю, че няма да си вървиш.
— Добре… ще си помисля.
Привечер Мельос отиде и намери Алкистос.
— Хайде да вървим на разходка… — каза му той. — Искам да си поговорим.
Приятелят му сложи опинците си, взе тютюн, прахан, огниво и се запътиха към конака на Мельос. Щом седнаха, Кицос извади шапката си и я удари с все сила върху коляното си.
— Вълци ги яли! — извика той.
— Случило ли се е нещо?
— Случи се и е свършено вече! Утре те освобождават.
Мельос се смръзна.
— Преди малко ги оставих впрочем под чардака. Решиха впрочем да забранят на децата да дойдат впрочем утре. На вятъра впрочем ще бие хлопката утре. Те впрочем ще се преструват на глухи.
— Отде знаеш това?
— Преди малко родителите взеха това решение. И аз, горкият, бях там. Опитах се да ги отклоня. Но не съм женен и думата ми не минава.
Мельос прехапа устните си. Внезапно той се почувствува силен.
— Слушай, Кицос… — каза му той. — Искам да ми направиш една услуга.
— Какво!
— Обиколи от конак на конак и узнай дали някое от децата е обадило, че съм го бил.