И тъй животът минаваше, бъбрейки като унесена монахиня, която безспирно реди молитвите си.
Времето почна да скрибуца. Зимата настъпваше и дивите гъски крещяха като клюкарки. Скоро ловците щяха да почнат да излизат нощем и да улучват по три на всеки изстрел. И тъй зимата настъпваше. Нека си настъпва. В сърцето на Мельос времето беше станало мрачно, още преди да настъпи зимата. Сърцето му беше заключено… тежък, затворен ковчег.
Стипчиви и блудкави бяха дните. Духът му убит. Напразно кира Матула му „баеше“, за да го излекува. Не беше от уроки — то се виждаше. Еразмо обаче откри причината. „Любовна мъка“ — рече тя и очите й светнаха мило.
— Какво са направили със сърцето ти, момченцето ми? Разкъсаха ли ти го? Зная аз. Никоя друга мъка не е като любовната мъка.
Мельос си запуши ушите. Не искаше даже да чуе тази дума. Любов… Аграмбели… Гледаше само гърба й! И книгите дори не искаше да погледне. Струваха му се като листа, оплюти от мухи.
Един ден той погледна Дакридзикос в очите — божичко!… Нима беше вече толкова болен? Толкова излишен, толкова изпаднал ли изглеждаше, че дори и Дакридзикос го съжаляваше!… Дакридзикос… чиито очи пробождаха като ножове… и чиято уста се изпълваше с храчки, само като го срещнеше…
— А, бе Кадрас… — рече му той — я ми кажи, би ли дошъл да те почерпя куркубини93? Разболя се и оня дръвник Куркулос и ме е хванал съклет. Няма да откажеш, нали?
Хамоляс дръпна Мельос за ръкава.
— Торис черпи… — рече той. — Продал е чекръка на майка си.
— С откраднати пари!… Не, няма да дойда.
— Хапльо! — нахвърли му се Хамоляс. — Научил си една песен и все нея ми пееш… Кога е бил крадец Торис? Не, кажи, де, сега! Няма да те оставя да ми ги извърташ!
— Не го закачай… — рече главатарят. — Той не искаше това да каже. Нали е така, бе, Кадрас?
— Да… така е… — рече смаян Мельос.
— Ще дойдеш ли значи?
— Ще дойда… нищо не ми се яде… но ще дойда.
— Сладки са!
— За куркубините няма да дойда… Но за компания ще дойда.
— Рекох и аз веднъж да те почерпя… Защо ми разваляш хатъра, бе, Кадрас?
— Добре… Да вървим. Ако мога, ще ям. Ако пък не мога… нищо… Ще дойда за компания.
— Сладки са… — повтори сега и Хамоляс и се облиза.
— Да вървим. Ако мога…
— У-у-у-у! Ще можеш! Даже си готов!
Хванаха го и двамата „под ръка“ и тръгнаха най-приятелски, ритайки камъни. Мельос беше като разглобен, не можеше да стои на краката си.
— Тези гивендийчета! — рече главатарят и се изхрачи върху обувката си, а после ритна, за да махне храчката.
Мельос го погледна умолително, отчаяно.
— Казах ли нещо?… — рече главатарят. — Нищо не казах. Има едни надути атиняни… това зная аз…
— Плюй на тях, бе, Кадрас… — рече и Хамоляс. — Имат там някакъв костюм и си въобразяват, че другите са въшки пред тях. Аз казах, но Торис не ми дава. Има една старица на горната махала, която… не, по-добре да мълча!
— Не, кажи!
— Тя ми казваше…
— Е, какво ти разправяше? Кажи!
— Взимаш пикоч от костенурка, плисваш я в лицето на хубавеца и го правиш на нищо. Но ти не позволяваш…
— Кога съм ти казал такова нещо, бе? Друга работа е, че не искам.
— Е, тогава защо не ми позволяваш?
— Защото… Защото… Не ти позволявам заради него! Кадрас е горд, бе! И не търпи такива неща. И освен това няма да влезе никога в бандата ни.
Хамоляс се намуси.
— Така ли е, бе, Кадрас?
Мельос потвърди с кимване на глава.
— По дяволите! — рече адютантът. — Тъкмо си намерил някакъв начин… И… Ето защо не ми харесваш, бе, Кадрас. Защото ми приличаш на тези, които се описват в книгите. Правиш се малко на… Христос! Отвращавам се от такива неща. Също и Торис. Не го гледай, че мълчи. Какво толкова ни тъпчат главите с него, бе! Бактисах… Плюеха го, а той все „прости им“ и шамари, и краставици на търкалета! Един истински мъж, бе, не се оставя да му надянат рокли; вместо да се ядоса и да ги почне с юмруци… взема и тояжка и се прави на цар уж… Хай по дяволите! Съгласен ли си, бе, Торис, с това?
— Ами че какво, по дяволите, правя?
— Тогава защо не му го кажеш?
— Аз днес дойдох за куркубини!… И ако не приеме да яде, да не ми се мерне вече пред очите. Казвам ти го, за да знаеш и ти това. Но на оня с „пеперудката“ искам да му направя мутрата като вкисната мамалига! Да го гледат онези мръсници и да повръщат от погнуса!