— Знаеш ли… — каза Стамирис — разказах в къщи това, което стана вчера, и всички останаха много доволни. „Браво!… — казаха. — Това ни хареса“.
Той замълча за миг, като се колебаеше, но после му каза решително:
— Сестра ми каза да ти обадя нещо.
— Та откъде ме познава тя мене?
— Аз й приказвам всеки ден за теб, как тъй откъде те познава?
— Е, какво ти каза?
— Каза ми да ти обадя… да се ожените!
— Какво ми влиза на мен в работата!
— Тя ми каза това и ми заръча да ти го кажа.
— Ами че нали тя не ме е виждала, бе, какво разправя тогава.
— Нищо от това. Аз й казах същото. Но тя ми каза, че това не е важно. Стига, казва, ти да я искаш, тя е готова. Иска само да знае дали я искаш. А аз й казах, че няма да ти кажа.
— Добре си казал.
— Да, но се притесни.
— Какво да й правим? Тя ще иска да се жени всеки ден. Ти ли ще трябва да й намираш мъж?
— Не, това не е истина. За първи път си избира мъж. Тебе.
Мельос се намери в голямо затруднение и наведе глава.
В този миг бай Тодос ги повика за чая. Тръгнаха към сутерена. Вървейки, Мельос разсъждаваше за прищявката на сестрата на своя приятел. Какво искаше да каже тя с тези думи… Да се подиграе ли с него? Не. Няма го майстора!
— Висока ли е? — запита той замислено Стамирис.
— Не. Ей такова дребосъче е.
— И иска да се омъжи!
— Щом като иска, какво да й правим?… Най-напред искаше някой си Мърморко от една приказка. Настояваше баба да й го намери, за да се омъжи за него. Сега иска теб.
— Утре ще си намери друг и ще ме зареже като Мърморко. Я да ни остави на мира!… Познавам ги аз всички тези…
— Само едно ще ти кажа аз на теб. Тя не е като другите. Познавам я добре. Каквото каже, казва го от сърце. И щом като казва, че те иска, то значи, че наистина те иска. Още от отдавна ме кара да й говоря за тебе. Сега вече иска да се омъжи за теб. Обмислила, казва, добре това…
— Аграмбели, каза, че се казва, нали?
— Да.
— Е, та име ли е това? Признай, моля ти се и ти!
— Съгласен съм. Но тя казва, че името й няма да ти пречи, та чак да разтурите женитбата си. Значи… какво да й кажа?
Мельос поразмисли.
— Кажи й, че трябва да пообмисля въпроса. И че добре ще бъде да знае, че аз не съм като онези мърморковци, които познава. И че ако тя иска женитба, то аз не искам, защото за мен е важно да имам любов. Това ще й кажеш. Да вървим сега, че дядото ни чака с чая.
Глава десета
Още от началото училището закипя здравата и сега казанът вреше по цял ден. Класните стаи шумяха като кутии, пълни с насекоми. От време на време само откъм двора се чуваше като ехо гласът на гимнастичката, която даваше команди „Ръце-е-е на кръст — едно!“
Хамоляс подсмърча, сякаш носът му е наргиленце. До катедрата се е изправил, тежък като планина, господин Карлафтис. Той търси със зачервени очи „дръвници“.
— Знаете ли всички урока си? — запитва той.
— Да! — извикват всички и най-силно „царят на персите“.
Хамоляс е изненадан и се обръща назад:
— Наистина ли знаеш урока? — запитва той Дакридзикос.
— Зная на баба ти хвърчилото! — отговаря му той с потъмнели от яд очи.
— Ами защо каза, че го знаеш?
— Така, от яд… Искам да ядосам Карумбалос, затова.
(Такъв прякор бяха измислили на математика.)
— Ще те чуе, бе.
— Нека ме чуе, това искам! Да ме чуе и да ме изпъди. Но не, не ме изпъжда.
— И аз искам, но не ни пъдят.
Учителят протяга ръка и сочи с косматия си пръст Хадзиастериу. „Кашкавала“ става и се отправя към черната дъска. Мухите също се вдигат и го следват дотам. Ама че странни са тези гадинки… Навсякъде мраз, а те още живуркат.
Кашкавала пише една дроб — „три четвърти“. Карумбалос го запитва, като го поизпръсква със слюнки, за да го събуди. Той беше „дръвник“ по математика, всички знаеха това.
— Кое число е по-голямо, Хадзиастериу? Числителят или знаменателят?
— Ммм… ммм… ммм… — почна да мънка Кашкавала.
Той мразеше числата, както хората ненавиждат митниците.
— Какво ще ни каже там горе господин Хамоляс? — запитва преподавателят.
— Числителят!… Господин учителю!…
— А защо числителят, господине!
— Защото той е по-голям, господин учителю?
— А защо е по-голям, господине?
Дакридзикос дигна ръката си като копие.
— Кажи, плачевни Дакридзикос12.
— Защото, господин учителю, числителят яха знаменателя! А знаменателят е по-малък, защото числителят е по-голям и е яхнал знаменателя!…
— Браво, плачевни Дакридзикос! Заслужена двойка!… Отличник измежду отличниците!