— Колокотронис! — извикаха те в един глас.
— Я да видя и аз… — с престорено съмнение каза Карлафтис. — Хм… И аз така мислех, но изглежда, че всички сме сбъркали. Е, значи всичките грешите. Я погледнете по-внимателно.
— Колокотронис е, господин учителю! — извикаха упорито децата.
— Казвам ви, че правите грешка. Това е Теодорос…
— … Нали казахме — Колокотронис!
— Не бързайте. Този е Теодорос Дакридзикос!
Стаята гръмна от викове и шум.
— Всички сте боси по история… — извика Карлафтис. — Я да опитаме още веднъж.
Той остави Колокотронис настрани и взе друг портрет.
— Дали знаете кой е този?
— Знаем! Мяулис.
— Краставици на търкалета! Пак направихте грешка. Този е негово превъзходителство господин Хамоляс!
После се изправи пред катедрата и промени внезапно шеговитото си изражение.
— Ще отмъстя! — изрева той с кървясали от гняв очи, сякаш бяха изругали целия му род. — Ще залича от лицето на земята тези нищожества, дето светотатствуват! И небесата дори да се застъпят за вас, пак няма да ви спасят!
После той се обърна към бай Тодос, който му пошушна нещо на ухото: „Недей… Недей, господин учителю… зелени са още, не разбират. Като узреят, сами ще се накажат…“
— Старче! — изрева той като ранен звяр. — Достатъчно е и това, че те улових в момента, когато се мъчеше да изтриеш написаното. Добре, че сварих навреме да спася веществените доказателства. Не ме гледай така, защото ме вбесяваш повече! Веднага върви да ми донесеш пет тояги от онези, които имаш в мазето. Избери само чепати!
— Отидоха… — рече старецът и махна с ръце. — Отидоха, бабата ги изгори. Изгори ги, без да разбере, за да свари бобеца си.
— Без да разбера… — рече умърлушено и старицата.
— А, тъй ли?… — изрева побеснял Карумбалос. — Е, природата обаче се е погрижила да ме дари със зверски юмруци! Излез, Дакридзикос! Ела насам! И ти, Хамоляс! Удари часът да избавя света от бреме като вас.
— Не мога да гледам… — каза старецът.
— Ще припадна… — рече старицата.
— Тогава махайте се! Аз сам ще раздам правосъдие.
И трагедията започна. Карумбалос се нахвърли като побеснял върху децата. Старецът се спусна да ги спасява… а Зумбуля — да спасява стареца, но и двамата получиха своя дял. Карумбалос беше толкова разярен, че цяла армия дори не би могла да го възпре.
Цели пет дни „персите“ не дойдоха на училище. И когато се явиха, отново бяха се свили като старци. Беше в навечерието на празника. Героите се мъдреха един до друг на стената с вирнати мустаци, с изключение на Бубулина21, която беше голобрада като яйце. Дисхармония. Но за щастие художническото око на Дакридзикос, въпреки че беше подуто и затворено, забеляза несъответствието.
И ето, дойде най-сетне великият исторически ден. Сутринта всички бяха отишли под строй на парада. А следобед се състоя тържество в училището. Реч по случай празника държа попът. Всички учители стояха прави, гърбом към героите, и слушаха речта.
Седем пъти се изкашля попът, преди да почне. После тежко, сякаш ковеше желязо, започна да произнася историческите слова. Той започна с две стихчета:
„Точно тъй. Паметният ден на нацията. Защото историческата нация, гръцката нация, нацията на прославените наши деди, е паметна нация. Нация на Богородицата, християнска. На този ден божията майка зачена и роди син…“
Полека-лека попът се увлече и забрави историческата половина на празника и се ограничи само в християнската му страна. Той се увлече дотолкова, че когато се готвеше да завърши, учителите бяха принудени да му напомнят тихо да каже нещо и за нацията.
— Свърших… — каза тихо попът и продължи: — Това, значи, беше историческото съдържание на този светъл, паметен ден. Затова… („Нацията“, му пошушнаха отново неговите колеги.) Затова… (продължи той с лице, обърнато към слушателите, хвърляйки кос поглед към колегите си) затова нека всички извикаме с цялата си душа („Нацията!“, напомниха му отново). Да живее нацията!… — извика той.
— Ура! — извикаха с облекчение всички.
— Да живее Отечеството! — продължи той.
— Да живее… — съгласи се малко сухо и господин Алберт, а след него и другите.
Но попът не можеше да им прости, че го объркаха. Прочисти гърлото си значи и извика с най-тържествен глас:
— Ура и за непорочното зачатие на пресветата наша божия майка и света дева Мария!