Мельос се изправи така, сякаш му бяха дали да пие някаква билка, която предизвиква виене на свят. Изми се, облече чисти дрехи, само чисти, защото нови нямаше, и излязоха заедно.
Бай Анестис го придружи до прага на къщата.
— Търся господин Стамос, ще кажеш, така се казва той. Аз съм момчето Мельос, което чакаш. Ще те чакам в къщи.
Мельос позвъни. Едно момиченце, по-малко от него, с кафяви очи и смолисточерна коса, му отвори, застана пред него и го загледа.
— Тър… тър… — каза Мельос и разбра, че няма да доизрече думата, защото ще припадне.
— Търсиш татко, нали?… — каза момиченцето, за да му помогне.
Мельос я гледаше като пън.
— Да не би да си момчето, за което ни говори един старик, дето беше тук?
— Да… — едва успя да изговори Мельос.
Момиченцето отвори широко вратата.
— Татко е тук… — каза му то.
Мельос тръгна след него. То беше приветливо момиченце с разплетени коси, приветливо и мило като малка богородичка.
— Татко… момчето дойде — каза радостно то на баща си.
Един висок човек с черна коса, сресана на път по средата, се изправи с блага усмивка и му подаде ръка.
— А, ти ли си? — каза му той. — И тъй добре дошъл, Мельос. Подай ми ръката си.
После седна зад бюрото си. Тогава Мельос откри с детския си усет, че този човек имаше нещо, което го караше да вехне.
Никога, нито по-късно, Мельос не успя да открие какво беше то. Може би никой никога не е успял въобще да го открие.
Момиченцето си печеше кестени на печката и когато се навеждаше, косата му падаше отпред.
— И тъй, Мельос… — каза му кир Стамос — много хубави са тези неща, които си написал!… Няма да те питам кой ти ги разказа, защото всички са от тебе, нали?
„Да“, поклати глава Мельос.
— И тъй… без много приказки: би ли ми ги продал?
Мельос целият се изчерви.
— Ето — каза кир Стамос. — Виждаш ли това момиченце? То ще ги откупи с пари от своята спестовна каса. И ако някога, Мельос, станеш голям, много-много голям… тогава тези листа ще струват много повече от парите, които то ще ти даде сега. Съгласен ли си?
Момиченцето се изправи с пълна шепа кестени. Пареха го и подскачаше като сърничка.
— Татко… — каза то — може ли?
— Какво, пиленце?
— Може ли да дам на това момче няколко кестена?
— Ела да те целуна… — каза баща му и го дигна на колената си.
После се обърна към Мельос и гласът му беше много тъжен:
— Ето, Мельос… — каза му той. — В такива добри ръчички ще попаднат твоите ръкописи. А сега слушай това, което искам да ти кажа. Обичай книгите, момчето ми… каквито и книги да са. Освен това след уроците си пиши… пиши… пиши… Когато станеш мъж — само тази услуга искам от тебе, — когато пораснеш и станеш мъж, и напишеш книги, да ми изпратиш някоя, за да я прочета и да се радвам. Тъй, нали? А сега вземи си парите, момчето ми.
Той извади и му даде сто драхми и му стисна ръка със стоте драхми заедно. Стиска ръката му дълго време… без да говори. После се оттегли смутен в съседната стая с плувнали в сълзи очи.
След малко Мельос излезе от този дом, сякаш бяха го отвързали от някакво колело, което се въртеше… въртеше… въртеше… и променяше пред очите му цветовете и формите на света.
Той пое надолу, надолу… и навлезе в нивите. Когато станеш голям… голям когато станеш… боже мой! Изтегна се върху тревата. Вечерта беше тиха, приветлива, небето — като извезана със злато приказка. Кривия… ти си голям! Дължиш около двадесетина приказки, седни да ги напишеш. Кажи: „Аз, длъжникът, се предавам. Дойдох да ви разкажа всичко, което ви дължах. Дойдох да си разплатя дълговете.“ Но кой ще ти ги даде обаче? Кой ще ти ги каже, Кривия.
Кривия… трябва да ги съчиниш тази вечер. Тъкмо си легнал добре така по гръб. Ти беше свикнал да ги взимаш от таваните. Ето… вземи ги сега от небето. И то е като таван!… Но голям и мазилката му е от звезди. Смеси тогава твоите историйки със звезди. Направи малки фигурки и палячовци… „Имало едно време една птица тя ядяла мравчици една мравчица казала смили се имам гладни дечица в гнездото я виж ти си интересна майка рече птицата няма да те изям благодаря каква птица си ти, че си толкова добра желая да го разкажа на всички моля рече птицата наричай ме качулата и нищо повече ям звезди всяка сутрин отивам на небето и ям звезди, но моля ти се да остане между нас добре казала мравчицата ти, която отиваш на небето я ми кажи дали тези звезди са царевични зърна само това искам да ми кажеш с удоволствие казва птицата и така това, което виждаш са най-интересните неща в света това са царевични зърна, но никому нищо не казвай, защото ще се качат горе всички качулати и ще ги изядат и небето ще потъмнее бъди спокойна каза момчето и тъй благодаря ти много и лека нощ…“