Когато момчето отсъствуваше и кира Арети оставаше сама със своя стопанин, тя подсмърчаше непрекъснато, нещо, което означаваше, че е сърдита. Днес обаче тя прекали.
— Какво ти направиха пак? — каза й Анестис. — Кой те е наскърбил? Ела насам…
— Какво са ми направили ли?… — обади се тя намусена. — Нужно ли е да се разправяме и повтаряме все същото… Загубих си спокойствието, свършено.
— Арети… размисли ли?… Какво са те учили? Не помниш ли какво казваше Христос? „Обичайте децата“…
— Обичайте децата, но не е казал да бъдат и болни.
— Именно тогава още повече.
— Нито пък е казал да му не знаеш рода.
— Аз зная. И той е от майка роден. Майчица го е раждала. В това съм сигурен.
— Как се е казвала.
— Е!… Все ще е имала някакво име. Нима е била без име? За името й ли сега ще се караме? Хайде аз ще кажа, че се е наричала Гаруфаля, а ти кажи — Крусталя. Ножове ли ще вземем да се изколим? Във всеки случай непременно… е имала име на жена. Хайде аз предлагам да я наречем Лемоня и да спрем или пък ти искаш Вангелица? Нали знаеш… аз хатър не чупя.
— Ето… — рече Арети. — За това и онова ще разтурим дома си. Знаеш, че… брашното се свършва.
— Затова ли се ядосваш? О-о-хо!… Ще стигне и ще остане.
— С един излишен корем ли?
— А… не ти ли казах? Сватанакът Зафирис прочел във вечния календар, че щели сме да имаме, казва, голям берекет през тази година. Дъжд колкото трябва, и изобилен плод… Видя ли? Аз очаквах това. Нали ти казвах. Това дете ще ми донесе щастие.
— Ами сега какво ще ядем?
— Кюспе, трици, уров25… каквото се намери.
— Ами добитъкът?
— Ще се гощаваме с него.
— Глупости разправяш. Трябва да варя и жито за помен през тази година. За родителите ти, за моите… Петохлебие, литургии…
— Е… и мъртвите ще ни гощават със своите помени.
— Какво? — сопна се Арети и се изправи с опулени очи. — Я повтори това пак! Виж ти поръки! Ще зарежа сега аз помените си заради едно циганче, нали? Върви пред иконите и коленичи. Осем метани ще направиш. Само това ми липсваше да чуя! Да натъпча чужд търбух и да оставя гладни душите на покойниците…
— Кои души бе, Арети? Тумбаците, искаш да кажеш. Тумбаците на попа и на попадията.
— Грешнико!… — изписка Арети. — Ох, какво да правя сега? Ще занеса един литър олио на поп Ангелос и ще го помоля да се застъпи пред бога за опрощение на греха ти! Пръждосвай се, махай се… от очите ми! Върви в кафенето. Да те не гледам, че изпадам в грях!
Анестис отстъпи пред гнева, взе шапката и броеницата си и се запъти към пазара, за да се разсее.
На обед Арети беше като онемяла. Анестис влезе, сякаш нищо не беше се случило. Завари момчето наведено над книгите си.
— Арети!… — извика той още от стълбата. — Сготви ли нещо? Гладен съм като вълк.
Тя го стрелна с такъв поглед, който го прободе като игла.
— Прихванали са я… — каза той на момчето, като му смигна и го погали по главата. — Хайде ела да ядем! Но какво е това, защо само две чинии си сложила? Къде е твоята?
Арети, която тъкмеше огъня, вдигна очи, зачервени от дима, пък кой знае и от какво друго, и отново го бодна в сърцето.
— Яжте, пийте и се веселете… — каза му тя. — Аз ядох ругатни и пих оцет… „отрова“, дето казват.
— Няма ли да млъкнеш?
— Млъкнах вече. Но искам да знаете и двамата, че тук аз командувам!
— А аз пък нося!
— Тогава живейте си двамата. Аз отивам при сестра си.
— Арети… — каза й кротко Анестис, мъчейки се да я умири. — А, бе, Аретинце, а, бе, душичке. Какво става днес с тебе? Ела да ядеш!
— Яжте двамата. Ако ядем и тримата, какво ще ядем утре?
Мельос се чувствуваше все по-тежко. Държеше лъжицата в ръка, без да може да я помръдне към устата си. Беше усетил накъде биеше кира Арети, но не можеше да повярва. Но това беше явно. Той смъкна кърпата за ядене и се изправи. Задушаваше се. Докато старецът се опомни, момчето се намери на улицата. Той изтича по чорапи до външната врата, погледна нагоре-надолу из сокака, извика… но от момчето нямаше и следа.
И тогава бай Анестис видя целия си живот празен, почувствува сърцето си разбито. Разбра, че напразно се е потил, бдял и изнемогвал. И тогава си спомни как баща му веднъж казваше на съседа си — един самотник, ненужен и бездетен като него. „Защо си дошъл на света, бе? Пратиха те да напълниш цяла кошара с деца, а ти напълни цяла кошара с тор. Без полза стърчиш в света. Пръждосай се!“