Выбрать главу

— Зная… причастие.

— Дрън-дрън-ярина! Обърни сега внимание и остави настрани шмекериите, защото няма да ти бъдат от полза.

— Е, какво значи?

— Мене ли ще ме учиш? Значи… Искаш да ме объркаш, виждам аз това. Дяволчета недни! Научавате някоя и друга буква и се надувате! Мислиш, че не се досещам ли? Толкова време вече се опитваш полекичка да ме объркаш. Общество… Ха!… Ти ли ще ме учиш сега какво значи общество? Полека, да не паднеш. Мислят как да изядат правото на бедняка. Един работи с ръцете си земята, а друг му казва: „Наведи се да стъпя на гърбицата ти, за да възседна коня си!“ Проклятие! Джобовете ти са пълни с пари… остави ме в хала ми!… Не мога да си купя дори прост тютюнец да залъжа мъката си! Безчестие… Пълни ти са джобовете с пари. Да, но и аз ще напълня моите с камъни!… Обувката ти е готова. Нищо не струва… Ти ли ще ме учиш мене какво значи общество! Хайде върви си сега в къщи, защото ще затворя. Я виж ти! Виж ти, глупави знания. Десет години даскалът те учи с пръчка в ръка, приема те вол и те връща обратно теле. Ех!… Да знаех две-три букви. Не повече. Само две-три! Да взема после един тебешир и да почна от врата на врата: „Крадци!“ „Крадци!“ „Крадци!“ Хайде сега! Върви си, че ще затворя! Ти ли ще ми кажеш на мене какво значи Общество.

Глава пета

Мазето се пълни с премръзнали деца. Навън дъждът се лее. Колената им са целите опръскани с ледена кал. Отвратителни дни. Бай Тодос се кара, сякаш плаче. Децата така са се наблъскали, че той не може да се помръдне. Не стига, че му тъпчат кавадията, но някои и го ядосват. Виковете му се чуват надалече. Повечето от тях, за да „станат по-високи“, излизат на двора, скачат като кончета и по обущата им се налепва по десет сантиметра кал. След малко калта се втвърдява и се споява с обувките.

Бай Тодос знае какво ще стане и още отсега оплаква дните си. Преди да си отидат, децата ще оставят под чиновете всички тези токове от кал. И ще трябва да мете три денонощия, за да очисти пода.

В такива дни мазето освен на фасул миришеше и на дъждовна влага — оня особен лъх, който издават напоените с вода дрехи. Бай Тодос запушва ушите си с пръсти и се качва на един сандък.

— С-с-с-с-с!… — вика той.

Но никой не му обръща внимание. Бай Тодос повишава още повече глас.

— С-с-с-с-с… казах. Пукнете! Слушайте тук. Тези, чиито палтенца са най-мокри, да се приближат до мангала.

Всички, които носят палтенца, се приближават до огъня. Тогава бай Тодос се мушва сред останалите и дири онези от момчетата, които не носят въобще палто.

— Да се махнат… — извиква той — онези, които носят палта, да ги няма. Марш! Така, а? Ненаситни такива!… Хем палтенце, хем огън, а? Тези, които имате палта, махайте се. Нали казах? Сега ще се стоплят голичките, онези, които въобще нямат палта. Зная аз… Хм… Онези, които си имат палта, имат си и огън в къщи. Греша ли? Не, не греша. Марш! Още ли сте тук? Аз командувам мазето! Или се пръснете, или ще загася огъня и тогава всички да ви няма. Аз съм тук директорът. Марш! Как мислите вие? Джеремета с джеремета недни!

Бай Тодос беше пропит с дълбок дух на справедливост. Всичко вършеше някак си грубо, малко недодялано. „Не съм образован“, казваше той. Но действуваше справедливо. „Навремето, когато другите учеха писмо — продължаваше той, — аз се учех да откривам гнезда. После по мое време да се учи писмо беше и малко срамно. И затова ние се учехме на неща, които подхождаха на възрастта ни. Но… слушайте, не зная какво ви учат там горе даскалите, аз обаче тук долу искам честни работи. Слушате ли? Искам честност! Свършено.“

— Ами какво значи честност? — извикваха бърборковците.

— Какво значи ли? Не знаете, нали? И искате да ви повярвам. Е, значи честност, ще рече, когато бях малък, веднъж валеше лапавица — ето както сега, — а аз изтребвах птиците с едно сито, под което слагах червейчета и трици, и така беше нагласено, че като дръпна връвта иззад маслиновото дърво, откъдето дебнех, захлупвах и улавях птичето, което идваше да си клъвне от триците, а майка ми ме питаше за училището и аз й казвах: „Боже, че труден беше урокът днес“, а вие сега мислите, че това ще рече честност? А, не! Това е онова, което не ще рече честност?

— Е, какво значи честност? — питаха пак онези. — Ние нищо не разбрахме.

— … Казват ти точно, обясняват ти го с най-големи подробности, за да го разбереш, а ти… „нищо не разбрах“. Да, и това не значи честност.

— Ами какво значи честност? — изпискваха те пак.

— Изчезна тя. Да свърши междучасието, та да ви изпратя горе и да се отърва от вас. Всичко разбирате и все на дръвници се преструвате. Ела ти тук, врабченце… на тебе казвам, джеременце. Нали Мельос се казваш?