— Благодаря… — отговори с признателност учителят.
— Извинете ме… — продължи старецът. — Тук се е случило нещо, което не прилича на нищо друго, случило се през някой от другите дни. Видях преди малко и онова смокварче… Но вие, извинете ме още веднъж, но вие сте жълт като восък, като мъртвец…
— Оставете… бай Тодос — каза му той. — Мина ми, заради онова момче…
— Е, какво се е случило? Ще полудея.
— Не желая вече никой да ми говори… никога…
Той отиде до прозореца и опря челото си на стъклото. Старецът се затътри безцелно насам-натам. После почна да ругае през зъби.
— Луциферчета… Все нещо да направите, за да уморите стареца. Кой дявол пък извади сега и тази топка тук по средата?
— Имахме география… — обади се откъм прозореца Скамвурас.
Долу на улицата той следеше Мельос, който вървеше бавно с тъжно лице.
— Не мога да разбера! — извика старецът. — В сряда имаме история, в четвъртък — география!… Утре.
Скамвурас скочи от мястото си. Тогава всичко му стана ясно. Да, така беше. Затече се разтреперан към прозореца. Момчето обаче беше изчезнало. Той застана неподвижен и една нова скръбна бръчка набразди лицето му. Отправи се бавно към катедрата, отвори дневника и намери името Принола. Наведе се и написа на нейния ред — „поведение — лошо“ и затвори дневника. Но се почувствува още по-нещастен…
Когато учителят тръгна да си излиза, старецът откачи едно листче, което беше забодено на гърба му, и му го подаде. На хартийката пишеше: Континентите са пет: „Европа, Азия, Америка, Австралия и Сърце!“
Глава осма
Пет минути по-късно, когато завиваше по уличката за към дома си, Мельос забеляза на моста трима „перси“, които още отдалече имаха вид, че чакат нещо. Те стояха, без да говорят, с крака прострени напред — така че да преграждат пътя. Сигурно чакаха някого, а по мутрите им съвсем не личеше да имат добри намерения. Първоначално Мельос помисли да избяга, но след това се засрами. Най-после защо трябваше да се страхува от тях. Никога ме беше им направил зло.
Стисна под мишницата си книгите и продължи. Когато стигна на половин метър от краката им, те си ги отдръпнаха. Никой не отвори уста да продума. Мостчето заигра, после утихна. Мельос беше вече отминал, когато Дакридзикос стана и се затече след него.
— Ей, Кадрас… — извика му той. — Я почакай малко!
Мельос спря. Всички тръгнаха към него.
— Сега си наред… — каза му той. — Това исках да ти кажа. Също и момчетата.
Мельос не отговори нищо.
— Сега вече край, нали? — продължи Дакридзикос. — Наш си… принадлежиш на групата ни значи… нали? Сега ще можем да нареждаме Песпес както трябва. Ами че така трябваше да постъпиш, разбира се. Просто се отвращавах от теб като от носа си, когато те гледах да му се правиш на добър. Има един в махалата ни, който държи жезъла на владиката; през живота си не съм се отвращавал толкова от човек, колкото от този. Дойдохме да те пресрещнем, защото решихме да те вземем на нашия чин. Няма да откажеш. Ето и момчетата, и те… Нали така, бе?
— Тъй… — отговориха те.
— Свършено… — каза Дакридзикос. — Да си вървим сега. Съгласни, нали?
— Не… — отговори Мельос.
И тримата се върнаха обратно.
— Нямам никакви причини да напусна чина си… — продължи Мельос. — Никой от съседите ми не ме е закачил. Защо да ги напусна?
— Добре… Тогава само ще влезеш в групата ни. Знаеш ли… Ние отиваме и на кино, дето се бият с юмруци. Ще изпуснеш тези неща. Сега вече няма да откажеш. Нито ще обидиш някого, нито нищо. Значи споразумението ни е сключено. Нали?
— Не… — отговори Мельос. — Не мога да закъснявам. А освен това… и не искам.
— Ето сега говориш честно. Нас ни харесват честните хора. Честност, бе! Нали чу какво казваше старецът в мазето? Значи „дигайте си парцалите и пръждосвайте се другаде, за мене, Кадрас, не струвате пет пари“. Ето това се казва да се говори откровено. Добре, бе Кадрас… защо? Не може ли да знаем това нещо? Не, ще ни отговориш на това…
— Ей тъй. Не искам да имам другари. Ако ми потрябват, сам ще си намеря.
Тогава един от „персите“, с изпоцапани колене, хвана Дакридзикос за ръка.
— Да си вървим, бе… — каза му той. — До гуша ни дойде.
— Не… — отговори Дакридзикос. — Преди да си отидем, искам да узная нещо. Я ми кажи, бе Кадрас, видя ли днес на гърба на Песпес някаква хартийка — но честно отговори, нали? Казвай: видя ли?
— Видях…
— Дотук добре… А сега… Видя ли кой я закачи? Тук ще се види дали си честен!
— Видях!…
— Чудесно. И кой беше?
— Ти.
— Много ти благодаря. Хайде да си вървим, момчета. Със здраве!…