Никой нищо не разбра. Мельос захапа ръката си, за да не изреве от болка. Това беше варварско. Дакридзикос се накани да седне на мястото си, но се отказа и отново отиде при Мельос и навря муцуната си в ухото му.
— Аз те настъпих… — каза му той злобно. — Ще ме обадиш ли? Казвай де! Ще ме обадиш ли?
— Не.
— Е, тогава ето ти още веднъж. Ще ме обадиш ли?
— Не.
— Мръсник… — каза му той и веднага почна да плаче.
Учителят не беше още влязъл в класа. Дакридзикос грабна набързо книгите си и изчезна в коридора. След малко го видяха през прозореца да тича по улицата. Тичаше уплашено, въпреки че улицата беше празна и никой не го гонеше и той знаеше това. Но Дакридзикос бягаше, бягаше… сякаш го беше погнала нощта и той се страхуваше да не би да го хване.
След малко вътре влезе господин Алберт, който още от вратата се помъчи да изправи стойката си. Всички се объркаха. Какво търсеше в часа по вероучение господин Анахоридис? В този момент той сам се досети и се обърка още повече. Тъкмо тогава едно черно расо закри вратата и го върна към действителността.
— Аз съм при луциферчетата… — каза му богословът. — Вие сте при сатаните.
— Действително… — рече господин Анахоридис. — Pardon, как сте, колега? Как е госпожата?
— Госпожата ли!… — извика попът, сякаш се бе запалила брадата му. — Госпожата почина, колега! Почина и аз нося роклята й.
— Pardon… Помислих… че сте господин Скамвурас…
— Сестрата на господин Скамвурас е в отлично здраве!… Ха-ха! В отлично здраве… В отлично здраве… и жених очаква!
Господин Алберт пламна. Какво искаше да каже този поп? Да! Какво именно искаше да каже? Разбира се, господин Скамвурас имаше сестра, това беше известно. Но каква работа имаше черното расо в тази история?
Той поскръцна с малкото зъби, които му бяха останали. Свети Маврикий, какво ли му готвят? Душата му беше мъничка като на невестулчица и нямаше сили. За нея беше истински героизъм да се крепи в живота. А децата бяха превърнали този живот в малък ад. На това отгоре и този поп се мотаеше около него като инквизитор. Женитбата беше един непребродим океан. Но какво искаше да каже той с тези си думи? Има някои попове, които изтръгват съвестта ти и я карат да говори чрез тяхната уста. Сестрата на господин Скамвурас… безсъмнено беше едно домашно същество. Да, една забравена дама от нечии мечти. Тя беше и тъжна… Носеше рокля, която подхождаше за погребение. Никой обаче нямаше основание да каже за нея това или онова. Гозбите й бяха леки, уханни. „Вие готвите извънредно вкусно.“ „Благодаря, господин Анахоридис. Чест е за трапезата ни…“ „Чест е за мен, госпожице Екатерина“. „Ако зная, че другиден ще дойдете… има едни… освен ако…“
Какво искаше да каже попът? „И жених очаква…“ „Participe passee“ от глагола avoir — имам. Да разправи урока Камонас. Колко спомагателни глаголи има, момчето ми?
— Два, господин Анахоридис.
— Точно. А сега преобърни го. Постави му сега point d’interrogation. Питаш, момчето ми, питаш!… Постави му, значи въпросителна! Постави въпросителна! Ще ви изкарам всички навън. Иди на мястото си, черно расо… Камонас. Иди на мястото си, Камонас.
През междучасието той хукна да настигне господин Скамвурас в коридора.
— Вече не зная какво… — рече той.
— Какво става?
— Нищо, нищо. Попът разпространява глупости сред хората. Но ще трябва да оправим това, драги, да оправим това.
Скамвурас го погледна озадачено.
— Съжалявам… — рече му той — бих желал да бъдете по-ясен…
— Би желал… Ами че аз тъкмо такъв искам да бъда. И затова…
— Какво става впрочем?
— Нищо. Сега вече никой не може да му затвори устата. До това заключение стигнах: никой. Вие сте наивен, не разбирате… За жалост човек трябва да израсне, да придобие свои лични лоши качества, за да открие злото в другите! Вие сте наивен.
— Нима черното расо ви е засегнал?
— Засегна ни… Точно тъй, в този именно смисъл на думата. Засегна ни. Или по-добре — засегна едно лице, което той няма право да засегне, не, няма право. Ще трябва да оправим това, разбира се. Разбира се, това ще сторим! Естествено!
Скамвурас сега се обърка още повече. Знаеше, че неговият приятел Алберт не беше особено умел събеседник. Той пренебрегваше правия път и стигаше до целта по пътеките. Но днес беше прекалил.