— Превърнал съм се целият на уши… — рече флегматично Карумбалос.
Аглаица го погледна. Действително. Той беше само уши.
— Съгласна съм… — рече тя. — Но слушайте.
— Слушам! Но и душа! Душа даже, госпожице… особено когато минавам по коридорите…
— Моля — извика директорът.
Гимнастичката стана бледа като сянка. Приятелката й стисна успокоително ръка. Скамвурас се наведе над тетрадката си.
— Зная — рече той, — че е възможно този идиом да предизвика ужас у някои.
— У всички, господине, у всички — извика богословът.
— Укротете вашия гняв… — рече Скамвурас. — Накрая имате право да направите всякакви изказвания.
— Много сте любезен… — отговори злобно учителят по физика.
— Уверен съм, господа… — продължи Скамвурас — че накрая на краищата цялата ваша суровост ще се смекчи. Духът на тези страници е толкова топъл и от тях лъха толкова хуманност, че…
— Да не се отклоняваме… господине! Да не се отклоняваме…
— Хладнокръвие… моля… — измънка Алберт. — Преди всичко хладнокръвие.
— … От тях лъха, подчертавам, толкова човечност, че душата ви ще се трогне и заедно с мене ще поздравите една утрешна звезда…
Директорът удари звънеца.
— Без увещания моля! Да не се прибягва към чувствата!…
Богословът се съгласи.
— Оставете на мира небесните тела… — каза той сурово — и се върнете към земния позор на вашия ученик.
— Хладнокръвие моля! Хладнокръвие!… — измънка отново Алберт.
— Престанете най-после! Грамофонче! — изрева пламнал попът.
— Но няма ли тук някакъв ред! — запротестира госпожа Раул.
— Каква джунгла! — изчурулика Аглаица.
— Почвам… — каза студено Скамвурас.
Зацари тишина. Възбудените месища на Карлафтис заиграха един особен спазмодичен танц. Гласът на Скамвурас звучеше спокойно и трогателно. Но не за дълго. Изведнъж се дигнаха ревове и стаята заприлича напълно на зверилник.
— Ругатня! — изкрещя попът.
— Достатъчно — изръмжа директорът.
— Той е привърженик на малярисите80! — изрева с цяло гърло Карлафтис.
— Това е шедьовър!… — извика с насълзени очи гимнастичката.
— На същото мнение съм и аз… — рече тихо госпожа Раул.
— И аз също — чу се като отзвук разтрепераният от вълнение глас на Анахоридис.
Скамвурас дигна пламнали от яд и гордост очи.
— Настоявам да ме изслушате докрай.
— Не съм склонен да позволя това! — изписка попът. — Той хули светото причастие.
— Той предпочита лимонада… Позор!… — изрева Карлафтис.
— Предлагам изключването на безбожника! — изписка попът.
— Поддържам същото! — извика Карлафтис.
— Снизхождение, господа… — промърмори Алберт.
Подвижната фигура на Аглаица се изправи.
— Палачи! — извика тя.
Звънецът биеше лудо.
— Дайте ми думата, господин директоре… — помоли плахо госпожа Раул.
— Заповядайте…
— Имам едно предложение за процедурата. Преди изключването не би било вредно, ако се покани тук ученикът, нали? Допустимо е да даде някакво обяснение. Не виждам основание да го изключим от училището и да го лишим от възможност да се разкае и да се образова, ако осъди деянието си и обещае, че няма да го повтори. Хайде приемете…
— Добре… — рече директорът кисело.
— Във всеки случай… — рече Карлафтис.
— Да бъде… — рече богословът. — Но…
Духовете се успокоиха. С топло задоволство се изпълни и погледът на госпожа Раул. Всички извърнаха очи към господин Скамвурас. Чертите на лицето му бяха каменни.
— Господа… — рече им той. — Имам предимството да познавам издълбоко душата на това дете. То притежава толкова гордост и такъв плам, че за пръв път срещам такова нещо. И мога да ви уверя предварително, че всичко ще е напразно. То няма да приеме вашите условия.
— Как? — настръхна директорът.
— Тогава да си чупи главата! (Карлафтис.)
— Да се махат светотатците! — извика и попът.
Аглаица разтърси косата си, сякаш пламъци заиграха.
— Au-to-da-fe81 — извика тя.
Скамвурас протегна ръце, за да успокои колегите си.
— Моля, господа. За жалост между нас се създаде дълбока пропаст. Сега вече зная как ще се свърши всичко това. Няма да упорствувам да наложа моите възгледи. Във всеки случай в живота си съм се старал моите убеждения да имат винаги някакви нравствени устои. Ще ми позволите обаче да ви направя grosso modo82 кратка характеристика на въпросния ученик. Трябва да имате предвид, че това гордо момче се бори съвсем само в един свят, пълен с ужас и озвереност. Съвсем само. Намираме се пред един от най-редките случаи на младеж, който си проправя път сред едно общество, изпълнено с безчувствие и коравосърдечие.