— Много ме е грижа от него.
— Хайде, хайде, върви!
Кальондзи се приближи към двора на момчетата. Но не можеше да намери никого от трети клас. Само Дакридзикос с компанията си обикаляше там край реката и риташе камъни във водата.
— Хей, Христидис… — извика му тя.
Главатарят я погледна студено.
— Я запитай тая какво иска? — каза той на Хамоляс.
Адютантът се извърна.
— Какво има, мари? — каза й той.
— Вие ще пишете ли на димотики?
Хамоляс погледна главатаря си.
— Ще пишеш ли, бе, Торис?
Дакридзикос погледна накриво.
— Че какво, по дяволите, ще правим, та няма да пишем!
— Ще пишем… — предаде й Хамоляс. — Върви да съобщиш и на другите.
Кальондзи почна да подскача като папуняк.
— И те се присъединиха към партията ни! — пискаше тя, тичайки.
— Ура!… — изчуруликаха всички и се прегърнаха.
Дакридзикос чоплеше една пъпчица, която беше му излязла на брадичката.
— Шугави кози!… — рече той.
Както крачеха тъй рамо до рамо, Куркулос се озова до главатаря.
— Торис, я ги погледни, бе…
— Какво има?
— Как да не ги обичаш?
— Кои? Тези ли?
— Да.
— Не мога да ги понасям…
Устните на Куркулос увиснаха огорчено.
— Защо, бе, Торис?
Дакридзикос най-после успя да отчопли коричката на пъпчицата си и я хвърли.
— Ще ми кажеш ли защо? — настояваше Куркулос.
— Няма „защо“ — отговори сурово главатарят. — Отвращавам се от всички тези гъски. Хайде сега върви си!
Всички бяха обърнали погледи към улицата. Мельос го нямаше никакъв. За пръв път закъсняваше. След малко щеше да бие и звънецът.
Но ето не е ли този, който се подаде иззад ъгъла? Да, той е.
Мельос се отправи направо към мазето. В миг всички се завтекоха след него. И веднага, без някой да извика „шт“, всички млъкнаха.
— Изключват ли те? — запита го някой.
— Не ме интересува. Друго по-голямо зло има. Напускат и трима от нашите учители.
— Няма да позволим! Всичко знаем.
— За мене не ми е толкова грижа… — рече той отново.
В това време едно момче от шести клас се изправи пред тях.
— Кадрас — каза му той, — не ме познаваш, но нищо. Аз те познавам. Казвам се Сикалос. Ако те изпъдят, ще сринем цялата тази сграда.
Той беше облечен в стари износени дрехи, нямаше палто и зъзнеше.
— Ние не сме съгласни!… — обадиха се страхливо няколко гласа.
Сред тези гласове Мельос можа да долови и гласа на някогашния си приятел Стамирис. Заболя го. Оттогава те не си бяха проговорили. Но сега, когато чу да се съгласява с „мамините синчета“, го заболя.
— Ще видим това! — обадиха се двама от „персите“.
— Какво ще направите? — запита сериозно Мельос.
— Ще изпотрошим прозорците — обадиха се два-три гласа.
— Ще удавим Карумбалос и компанията му в развалени яйца.
— Не съм съгласен… — рече Мельос. — Не. Предпочитам да ме изпъдят.
— Намерих! — извика Хамоляс. — Да окачим отзад на Карумбалос една карантия, та да тръгнат след него всички кучета и котки от пазара. Нали е хубаво?
— Пукни! — рече Дакридзикос.
— Имаш ли нещо по-хубаво? — запитаха го всички.
— Имам.
— Да чуем.
— Няма сега. Най-напред да дойде „Юдата“ да го нашаря и после.
— Тук е! — обадиха се двама от трети клас.
Фолос подуши опасността и побягна през вратата. Но „персите“ бяха бързоноги като стрели. С два скока го настигнаха, довлякоха го с ритници до реката и го хвърлиха във водата.
Главатарят се върна отново в мазето, бършейки ръцете си.
— Сега слушайте — рече той. — Да… виждам… тук са и „мамините“, но реката е много студена… попитайте Фолос да ви каже.
— Какво ще правим впрочем? — питат момчетата.
— Ще дойдем през нощта и ще зазидаме вратата. Ето това.
— Ще полудея! — извика Хамоляс въодушевено.
— Аз ще открадна мистрията на баща си! — обади се един.
— А ние ще носим камъни.
Мельос не отронваше ни дума.
— И това пак не му хареса… — рече Хамоляс отчаян. — Е, какво да правим? Казвай.
— Най-напред… Още не са ме изпъдили.
— Ами Песпес? Ами Алберт? Ами Аглаица?
— Всички остават по местата си. Ще чакаме отговор от министерството.
— Говори де!… — извика Хамоляс на Дакридзикос.
— Слушай, бе!… — намеси се Дакридзикос. — Тези са взели решение да пишат на димотики. Та тези чавки ли ще ни водят за носа?
— И ние ще направим същото? — извикаха всички.
Хамоляс се приближи към Мельос.
— Кадрас, всички се присъединихме към твоята партия, всички, всички, също и тези. Харесваш ли ги? Говори… Говори, бе!
Мельос беше нажален.
— Говори, де!…