— Много ме интересува!… — рече главатарят. — Друго нещо ме мъчи мене. Има ли Юда? Ето какво ме мъчи. Защото, ако няма, загубени сме.
— Загубени сме… и аз съм на същото мнение… — рече Хамоляс.
— А защо?
— Защо пита телето! А бе, глупчо!… Юда можеш да натъпчеш със слама. Можеш да го запалиш. Можеш да го вържеш на дървото и да стреляш по него. Тъй ли е? Тъй. А Христос можеш ли, бе?
— Не…
— Не, я!
— Е, та какво казах и аз? Нима казах, че можеш?
— А като не можеш, какво ще го правиш тогава? Христос е добро момче, „мирно“, как се казва, какво ще го правиш, а?
— Не ми е по кефа… — каза Хамоляс.
— На мене ми харесва… Има и брадичка… Много ми харесва.
Главатарят го погледна подозрително.
— Ти както си тръгнал… струва ми се, че скоро ще чупиш крак от бандата! Така ми се струва…
Хамоляс се съгласи с него.
— Почна да се разваляш… — каза му и той.
— Е, какво направих?
— Почна да се разваляш, бе! Как да ти го кажа? Почна да ставаш кротък, ставаш добро момче.
— Е, какво да правя?
— Кажи ми ясно: с Христос ли си, или с Юда?
— С Юда.
— Да, но… оня, брадатият пес, разправя, че „няма Юда“. И хайде сега да те видя как ще отидеш пак на черква.
— А и възкресението не идва, та да отидем да запалим някоя плитка…
— Да, и то се бави…
Куркулос почна да си тананика нещо под носа си. Тананикаше го като черковен тропар.
Велики понеделник — голям нож, велики вторник — Христос е скръбен, велика сряда — Христос се изгуби, велики четвъртък — Христос се намери, велики петък — Христос на пирона, велика събота — Христос умря, велика неделя — бам — тук, бум — там!
— Пукни, бе!…
— Майка ми ме научи.
— Че какво ме интересува мене?
— Казах ли аз, че те интересува?
Дакридзикос дръпна за ръкава Хамоляс.
— Пст!… Изпъди го! — каза му той с помътнял поглед. — Изпъди го, преди да съм те изпъдил и тебе. Изключвам го.
— Значи?
— Махам го от бандата. Изгони го.
Хамоляс се помъчи да позаглади нещата.
— Остави бе, Торис… — каза му той. — Почакай най-напред да отворят училищата и после ще видим… ако направи и други глупости, ще го изпъдим.
— Я виж ти, бам — тук, бум — там… — каза Дакридзикос.
— Не трябваше да кажеш бам — тук, бум — там… — рече Хамоляс на Куркулос.
— А какво трябваше да кажа?… — промълви изтръпнал Куркулос.
— Нищо. Дойде ли възкресение? Не. Още е велика сабо…
— Събота… — поправи го Куркулос.
И тогава бурята, която от дълго време тихомълком тлееше, избухна с все сила.
Главатарят, който кипеше от яд, го сграбчи за сакото, откъсна му яката и го изпъди.
Когато останаха двамата, Хамоляс започна кротко да му приказва нещо.
— Махна се шкартото… Съгласен съм. Но бандата не трябваше да се разтури. Лесно се дразниш…
Тогава главатарят пламна като огън, нахвърли се върху него и го хвана с две ръце за яката. Очите му бяха изпълнени с бяс и отчаяние.
— Има ли, бе, Юда? Или няма? А?
— Не зная!…
— Ето това е злото!… Хайде… Махай се сега и ти!…
Хамоляс се откопчи от ръцете на своя главатар и потъна безмълвно в нощта.
Сега Дакридзикос, съвсем сам и натъжен, с огромна тежест в обърканата си душа поема пътя към градините.
Нощните птици прелитат, сякаш е ден. Едно поточе пее „Всичките родове“84. Всички празнуват страстната седмица. Главатарят беше скръбен като Христос в Гетсиманската градина. Той губеше полека-лека своята слава. Не искаше да го признае, но се страхуваше от това. Нощта беше топла от безветрието. Но кой знае… може би и от запалените свещи, които бяха пръснати като месечинки навсякъде.
Дакридзикос забеляза, че една свещ се движеше в мрака.
Един едър мъж идваше към него, като пазеше свещта си, за да не угасне.
— Какво търсиш по тъмно тук? — запита той Дакридзикос, като се приближи до него. — Крадеш ли? Крадеш ли?
— Какво да открадна? Жълъди ли?
— А какво търсиш тогава? Всички добри хора са на черква.
— Аз не съм добър човек.
— Това се вижда. А какво търсиш, ако е позволено да запитам?
— Мъчно ми е.
— Какво ти се е случило?
Дакридзикос го измери мълчаливо с поглед.
— Ти, който си голям… я ми кажи защо няма Юда?
— Няма ли? За първи път чувам това. Добре де… Я почакай… Ти как узна това?
— Има ли? Какво те интересува как съм узнал това?
— А защо да няма? Има!
— Е, тогава върви да го кажеш на баба ми. Аз зная с положителност, че няма!
— Я почакай! Ти знаеш ли, че сега почнаха да ми се мотаят някакви мисли в главата… Бог да ни е на помощ, ако няма. Защото без Юда сложи кръст на всичко. И на предателството, и на разпятието, и на възкресението… Сложи кръст на всичко!