— Какво каза?
— Пукната пара не давала за него. „Та за него ли е тя — казва. — Чакай да се посмея — ха-ха-ха-ха!“
— А, бе, за какво те изпратих? Какво ми блееш сега?
— Нали така ми каза? Върви и питай, така ми каза, за какво говорят момичетата? Понеже ми каза, че говорят за момчета…
— Е, какво ти каза оня влак с фаровете?…
— Никак не го обича… — каза ми тя. — Нито пък я интересува.
Главатарят пламна.
— Пукни, бе! Хай по дяволите! Я се махай, да не нацапам пак някоя от ръцете си!…
Хамоляс се сви и се оттегли към стената. Той сам почувствува, че не му обясни добре. Главатарят се почеса, почеса… и след това тръгна, като тътреше краката си.
— Значи „не“… Тъй ли каза, бе?
— Пукната пара не давала… каза тя. Че за какво да го обича?
— Каза ли ясно това?
— Разбира се!…
— Ами ти… за коя искаш да кажеш, бе? Приказваш, приказваш… и нищо ясно не казваш?
— За коя ли? Ох!… Добре де, така само на вятъра ли питаш? Не знаеш ли?…
— Бабината ти трънкина зная!
— Тогава да ти кажа.
— Не, недей ми казва! Я си отвори гърнето и кажи, да видим как ще го кажеш. Хайде да не видя мутрата ти подута…
— А, бе, Торис…
— Какво ме интересува мене, бе, коя е тази и какво прави?
— Нали каза, че искаш да знаеш дали…
— Какво станахме ние, бе, да се месим с тези патки?
— Че какво, не сме ли мъже?
— Как да не сме! И затова… каква работа имаме ние да се бъркаме с тях?
— И аз казвам същото… Да ги оставим да умрат от мъка по нас и ние да си подсвиркваме. Нали е добре така?
— Добре е. Пукни сега, защото идва оня октопод.
Куркулос с вирнати като на заек уши пристигаше, като се пръскаше от любопитство да узнае какво се бе случило.
— Какво има, бе?… — запита ги той със сополив нос.
— Сополи в носа ти, това има. Я върви да се измиеш.
— Добре де… не сме казали да се сърдиш.
— Не се сърдя, но върви да се измиеш.
Кальондзи тичаше като бекас, за да пресрещне приятелката си.
— Те искат само ти да не го обичаш… каза ми той. Всички други момичета, ако щат, да умират за него (и ми рече едни мръсни думи). Само ти да не го обичаш, а другите нека правят, каквото искат.
Аграмбели изтръпна като птица, която вятър отнася обратно. Тя не продума нищо. Стоеше и гледаше зашеметена приятелката си.
— А аз им казах „какво ви интересува вас?… Каквото си иска, това ще направи“. Нали добре им казах?
— Да…
— А, не, ще ги оставя да си пъхат гагата в тайните ни! Нали добре го наредих?
— Да…
— Само „да“ казваш и не разбираш какво ти приказвам. Лисиците да ме изядат, ако си разбрала какво ти казах. Аз съм бухал, но все нещо разбирам. Те искат да узнаят дали го обичаш. Железа ще изядат! Цял час ме разпитваха да им кажа. Но не успяха. Няма ли… да кажеш нещо?
— Защо правят това?
— Обявили са му война. Не могат да го търпят. Щом чуят името му, и плюят. Искат и да го убият.
— Кого?
Кальондзи се обърка, просто й идваше да си оскубе косите.
— Ех, такава ли си гъба ти, ма? И аз съм… не отказвам… Казали са ми го. Мухи лапам, когато ми говорят. Но все нещо ми сече главата. Разбрах, че ми говореха за Кадрас. И разбрах, че не искат да го обичаш. И аз им казах „не, не го обича“. „Тя ли, им казах, тя ли с Кадрас? Чакай да се посмея! Ха-ха-ха-ха!“
— Тъй ли си казала?
— Казах истината.
— Истината ли?
— Да… Какво? Не е ли истината това? Нима го обичаш, мари, и хабер си нямаш? Стамирче… кажи ми го с добро. Аз не разбирам какво е любов… но ако любов е да ти кажат: „Ще го убием“ и ти да почнеш да плачеш… тогава… го обичам. Чух това с ушите си. „Ще го убием!“ — казаха те и се разплаках… Но… — заклевам се в очите си! — не плаках за себе си. Разплаках се, защото се уплаших да не би да узнаеш и ти и да почнеш да плачеш… а аз после как ще понеса това? Ето!… Сега аз как да се сдържа? На… вземи кърпата ми… Ех, мръсницата, пълна е със сополи! Извинявай, че говоря като „персите“, но те са виновни, защото ме заразиха… Да ти кажа ли нещо? Върви в клозета… Там няма никой. Наплачи се спокойно и като удари звънецът, ще дойда да ти обадя. На, вземи и кърпата ми. Тю, да му се не види!… Пълна е със сополи!…
(обратно)Глава четиринадесета
Когато си гладен, знаеш това. Червата ти викат. Когато ти е студено, също знаеш това. Но когато обичаш, как да узнаеш това? Защото: какво е любов? Някой се е опитал да каже нещо и нищо не е казал. Казал, че била нещо като огън. Но така ли е? Някой си друг казал, че любовта е росна капка, а трети пък, че била като звук, изтръгнат от цигулка. Но какво е най-сетне… И ако любов е онова нещо, което наричат „любов“, това ли е любовта?
Представи си залез и лодка, която потъва в залеза. Красота! Но ако няма око да види това нещо — красота ли е тогава то?