— Господин учителю, бяха сто драхми.
— О! И коя е тази потомка на Крез88, която ги е притежавала?
— Господин учителю, бяха на Стамири.
Попът сви устни.
— Гангстерство посред бял ден. Тихо! Случката ще се изясни. Престъпникът трябва да се открие. И то веднага. Станете! Ще се извърши обиск.
Бузите на Мельос внезапно пламнаха. Той почна да трепери. Устните му пребледняха.
— Срамно е, господин учителю! — извика той от място, преди да успее да прецени последиците от дързостта си.
Расото на попа промени своя цвят… Очите му се изпълниха с ужас.
— Оргия нечувана! Оргия на оргиите! Как се намери в училището тази улична измет! Веднага да излезе вън! Излез, непрокопсанико! За да видим отблизо гнусната му мутра! Излез вън! Тук на катедрата!
Мельос се изправи спокоен на мястото си и се приближи. Попът опули очи, за да го види. И после каза с отмъстително смирение.
— Нине отпущаеши раба твоего.89 Очите ми видяха чудовището на дъбравата. Я ела тук! Хей, ти, смрад. Откога си присвоил правото да налагаш свой ред в училището?
Мельос устоя спокоен пред този порой.
— Не вярвам да съществува някакъв закон, който да позволява да се тъпче така достойнството на ученика. Вие сам завчера ни разправяхте, че такива обиски са правели гонителите на християнството.
— Идолопоклонник! Ако не те изключа още днес, ще окача расото си на първото срещнато дърво на улицата. — Попът протегна ръцете си като винчове, сграбчи го за сакото и го изхвърли навън. После, изтърсвайки ръцете си, каза на един от първия чин.
— А сега отворете прозорците, за да нахлуе животворният полъх на очищението. Хубаво. Чудесно. И сега, като останахме само оглашените, да пристъпим към работа! Почва претърсването. Заповядайте. Най-напред да мине това крило. Бързо. Какво? Всички ли сте оглушали? Добре… нека ви извиквам по избор. Излез ти, скромни Дакридзикос.
— За какво ти трябвам? — каза с много лошо настроение главатарят.
— Да те претърся, дяволе…
— Нямам джобове… — отговори презрително главатарят. — Майка ми, нескопосницата, не ми е ушила джобове на панталона.
— Очаквана съпротива на улично куче. Вие, господин Хамоляс?
— Аз няма да изляза.
— А защо?
— Панталонът ми е продупчен и ще се види задникът ми!
— Би трябвало в училището да има лопата, с която да изхвърлим утайките. Излез вънка сам и затвори добре вратата, за да не влезе смрадта ти!
И в този момент отвсякъде се чу един и същ вик.
— Господин учителю, не искаме да ни претърсите. Срамно е!
Ако расото му се беше подпалило, попът би подскочил по-малко.
— Успя значи той! Успя Саул да ви зарази с езическата си смрад? Това е ужасно и същевременно подло. Ще дигна ръка над всеки, който не се подчини. Нека впрочем да действуваме внимателно. Стани ти, Стамири. Кога забеляза загубата?
Аграмбели се изправи, червена като утринна роза.
— През… сега… през последното междучасие, господин учителю.
— Добре. А съмняваш ли се в някого?
Птичката не се поколеба.
— Не, в никого, господин учителю.
— Не си ли виждала някой да се върти около чина ти?
— Не.
— За пръв път ли въобще губиш пари?
— Не.
— Значи и друг път си загубила… А защо не си обаждала?
— Защото… не ми харесва, господин учителю.
— Престъпна небрежност. Подобна снизходителност не ми се нрави.
Попът почна пак да играе с брадата си.
— Друг някой да е виждал съмнителни движения около чина й? Я си спомнете; всички!
Внезапно „Свети Георги“ сложи пръст в устата си и после дигна високо ръка.
Очите на попа блеснаха.
— Ти там долу със страшните къдрици имаш нещо да ни кажеш. Нека чуем.
— Господин учителю… — каза „Свети Георги“. — Господин учителю, аз видях веднъж един да обикаля около чина на Стамири!
Брадата на попа се отпусна като знаме от козина, което „се свежда“.
— А! Интересно. И кого?
— Ка…
(„Свети Георги“ се поколеба.)
— Хайде! Хайде… Кураж… Необходим е кураж!
— Кадрас, господине…
Из цялата стая екна едно „а-а-а-а-а-а“, изпълнено с учудване и скръб.
— Хммм! — изрева попът. — Сега ми е ясно какво е било „достойнството“, което му пречеше да приеме претърсването.
Аграмбели скочи от мястото си като луда.
— Не, господин учителю! — изписка тя. — Не беше той! Не, не беше той!
— А-а-а… Че как тъй знаеш това? И откога си придобила навика да избираш крадците си?
— Не е той, господин учителю. Изключено е!
— Много невъзможни неща се случват, защото станалото не може да се измени. По-важно е мнението на Яламбука, която… в края на краищата няма основание да лъже. Нали е така, Яламбука?