Човекът извърна погледа си към гласа и засенчи с ръка очите си.
— Хаирола!… — рече той. — Божи човек си… Седни! Седни да се размръзнеш.
При този глас Мельос внезапно почувствува как краката му се огъват като свещи.
— Битрос!… — извика Мельос с насълзени очи.
— Аман!… — извика циганинът и подскочи като някакъв дрипав дявол. — Махай се, бе!… Махай се, бе, привидение! Какво търси тук този глас?
— Битрос!… Аз съм…
— Душата ми изкара!… Мелос!… Мелос!… Ти ли си, бе? Ти?… Жено! Баялдисвам… Излез!…
Изпод една изтъркана палатка се изправи тъмната сянка на Дуду… И тогава двамата дрипави, мили, сърдечни хора… се хвърлиха върху него… и почнаха да го опипват… и да го обливат с горещи немити сълзи… Никой не можеше и дума да изрече… Всичко си казаха с ръцете… и със сълзите. След малко, като възвърна говора си, Битрос рече на Дуду…
— Джиерим… Свари кускус… Донеси ракия… Донеси смокини. Донеси черги, завивки, да му направим постеля… тук до огъня… да гледа божието небе и да се радва…
Дуду прекара отново ръка по очите си, за да отвори път на погледа си, и влезе в палатката.
— Мелос… — рече сега Битрос — Къде се скиташ? Какво търсиш из света?… Напусна ли училището?… Добре си направил! Даскалите знаят да правят само глави на зевзеци! Буквите са като оси, бе! Да… Пробиват главата ти и целият ти мозък изтича. Ха-ха-ха-ха-а-а! Нали е така?
— Не е така, Битрос. Не…
Пламъците на огъня се издигаха нагоре… високо… небето се изпълваше с искри… които ставаха звезди… съзвездия…
— Не, Битрос… От писмото няма да се откажа. Отказах се от даскалите… Но от писмото няма никога да се откажа. Ще изтръгна сам знанието от… книгите… от устата… от сърцата на хората… и отново ще го направя писмо… знание… Ще го върна отново на хората!…
— Не те разбирам, яврум, Мелос… Не те разбирам… Това са приказки неразбираеми. Ти знаеш… Аз имам сърце… вземи го, ето… вземи и кускус… вземи и ракия, вземи и черги да си легнеш… огън да стоплиш… кокалите си… Ето вземи — небе пълно с пари, да си ги броиш… Беден съм… чурук човек… голтак… Нищо си нямам.
— Ти си най-богатият човек, когото съм срещал… Много богат, Битрос… Толкова много богат, че не мога да изтърпя на толкова много богатство и затова ще си вървя. Ще се помъча… Ще се помъча и аз да забогатея… като тебе!
Циганинът се обърква и се смее като луд…
— Холан… — рече той и си избърса сълзите. — Защо ме вземаш на майтап?… Какъв ти „богат“ казваш, та объркваш и брата си Битрос?… Аз нямам дори гащи… обуща…
— Само това ти липсва, Битрос… само това…
— Таман… Сега изпълни сърцето ми с мед…
— Да, само това ти липсва… Защото ако имаше и това, Битрос… тогава ще трябваше да вземем едно въже… да го хвърлим към небето и да свалим бога долу!…
Битрос внезапно опулва очи, после ляга по гръб… и се хваща за корема от смях… и почва да рита към небето с немитите си крака… и вика и жена си, та и тя да вземе участие в празника на смеха… и мълви „благодаря“… мълви… мълви… и плаче…
Благодаря ти и аз, Битрос. Благодаря ти много, от сърце и аз… Мельос… детето… мъжът… човекът… Благодаря ти, задето можеш да четеш по-дълбоко от всички учени… Да се смееш повече от всички щастливци… Да плачеш по-истински от всички скърбящи. И да обичаш… да обичаш, Битрос, както трябва да обичат един ден… всички хора. Амин!
(обратно) (обратно) (обратно)Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3921
Издание:
Менелаос Лундемис
Едно момче брои звездите
За средна и горна училищна възраст
Преведе от гръцки: А. А. Коджаев
Редактор: Георги Христов
Художествен редактор: Михаил Руев
Технически редактор: Лазар Христов
Коректор: Ана Ацева
Дадена за набор на 12.V.1959 г.
Излязла от печат на 30.VII.1959 г. Поръчка №127.
Тираж 10 000 Формат 1/16 50/84 Печатни коли 25.75
Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
София, 1959
1
Кукумявка — символ на мъдрост за гърците. Б.пр.
(обратно)2
Кавадия — дълга памучна роба. Б.пр.
(обратно)3
Смокварче — южна птица, която кълве смокини. Б.пр.
(обратно)4
Евала (тур.) — благодаря. Б.пр.
(обратно)5
Хаирола (тур.) — на добро да е. Б.пр.
(обратно)6
Песпес — кажи-кажи. Б.пр.
(обратно)7
Касае се за първия гимназиален клас, съответствуващ на седми клас на българските училища. Б.р.
(обратно)