По едно време Мельос вижда как той се обръща към Куркулос и му казва побеснял:
— И ти ли, бе, ми се смееш? Добре, почакай сега, като излезем. Ще видиш. Ухото ти ще изям.
Като го вижда да говори така сериозно, Мельос му повярва. Всички прихват сега да се смеят още повече. Учителят също продължава да му се смее… и класът вече не може да се сдържи. Дакридзикос провира ръката си под чина и ощипва Мельос.
— Ти защо не се смееш, бе?
Мельос го поглежда изненадано.
— Защото не желая… — му отговаря. — Защо да се смея?
— Само ти се държиш надуто. Какво, само ти ли ще си тук умникът?
— Не знам защо… Но не ми е до смях.
— Знаеш ли какво ги правя аз такива вирнати носове като тебе? Питай да ти кажат.
— Не искам да ти се подигравам… — казва му Мельос.
— Значи? Защо не искаш? Не съм ли достоен?
— Да.
— Тъй ли!… Ти ли си келявият горделивец, за когото говореха? Глупчо! Казали са ти, че лайното ти е мед и ти — хап! — в устата. Хайде навън, бе, да те науча аз тебе.
— Без причина не се бия.
— Виж ти, без причина, казва глупакът!… Нали те ощипах, бе, нали те напсувах!
— Нищо от това. Ти не си виновен. Грешката е в тези.
— Ех!… Божичко!… Дайте ми нож да го намушкам! А бе, на тебе казвам… на кой език да ти го кажа… Не ми харесва да ме съжаляват. Как да ти обясня това?
— Не те съжалявам, кой ти каза, че те съжалявам.
— Ами защо тогава не се смееш?
Мельос сега повиши малко тон.
— Защото съм ядосан, затова! Яд ме е на тези, на Карумбалос. Ето това!
Учителят забеляза разправията им и почука с линията.
— Какво става там, Кадрас? Заканва ли ти се?
Мельос се притесни, че трябва да излъже.
— Не, господин учителю… — отвърна той. — Говорехме за урока.
Сега Дакридзикос го ощипа още по-силно.
— Защо го излъга, бе? Нали ти никога не лъжеш?
— Не искам да те издам… — каза му Мельос.
— А… тъй значи, съжаляваш ме? А ти пита ли ме мене дали искам да ме съжаляват?
— Кой ти каза, че те съжалявам? Да не си някакъв клетник, та да те съжалявам…
— Тъй те искам! Ами тогава защо ме защищаваш?
— Защото… защото…
— Хайде кажи де!… „Защото… Защото“… Кажи де!
— Защото те онеправдават! Затова.
Дакридзикос не намери думи да му отговори на това.
— Хайде млък!… — каза му той. — Не искам да приказвам с теб. Нека да бие междучасие и ще ти кажа аз на тебе. Хайде сега гледай пред носа си, че ще ти тегля някоя по-силна. Не си ти виновен. Какво да те правя? Виновен е Песпес, който ти наду главата.
Урокът продължи сред викове и задявания от страна на Карумбалос. След Каламизос и Лянгура, които също получиха бележка „под минимума“, учителят дигна своя „любимец“ Евангелу, после удари по катедрата с юмрук и им държа едно конско:
— Слушайте… — каза им той. — Всички сте мулета!… Училището не е „почитам, почиташ… и гладен съм, гладен си…“, защото ако вие мислите така, тогава и аз „бия, бия и ритам, ритам“. Нали сме наясно? Наложително е да се разберем, защото ако настоявате да не се разберем, тогава ще останете и догодина всички да правите компания на уважаемия господин Дакридзикос! Математиката, господа, не е празни приказки и бълвочи. Нали разбрано? Математиката е положителна и практична наука. Ха сега махайте се! Звънецът би!
През междучасието, щом като слязоха в двора, Дакридзикос се спусна и сграбчи за яката Хамоляс и Куркулос.
— Дръжте ме, бе!… — каза им той отчаяно. — Дръжте ме, че ще го пребия…
Телохранителите се извърнаха и погледнаха Мельос. Куркулос тръгна, за да набие Мельос. Но Дакридзикос го сграби.
— Закъде си тръгнал, бе? — каза му той. — Аз нямам ли ръце?
— Е, тогава защо не му нанесеш няколко бързи?
— На теб ли сметка ще давам? — Но след това се засрами… — Оставете го — каза им, — пазя го, за да го удавя в реката.
Мельос се запъти към тополите. След малко и Стамирис тръгна към него. Но Куркулос го спря.
— Не отивай, бе — каза му той. — Не отивай при него.
— Защо? Нали ми е водач… — отговори решително момчето и тръгна.
Щяха да ядат леблебия. Напълниха си шепите и почнаха да хвърлят в устата си зърно след зърно.
— От сестра ми са… — каза му Стамирис. — Харесват ли ти?
— Хубави са.
— Каза ми да ти предам, че няма никакъв Мърморко, нито някой друг… и бъди спокоен.
— Пак същото ли почна? Нали ти казах. Щом като нямам мустаци, за какво ми трябват женитби?
— Нея не я интересува това. Тя ми каза: „По-добре, че няма, щеше да прилича на котарак“. Самата тя каза това.
— Тя няма ли си книги да чете, а? Само за женитби ли ще говори.
— Харесва й. Затова се е омъжила няколко пъти досега.