— Какво чакаш? — запита го тя.
Очите й бяха кръгли, долните й клепачи бяха малко подути. Беше неприветлива.
— Добър вечер… — каза Мельос.
Тя се приближи да го види по-добре.
— А… добър вечер… Е, какво чакаш?
— Къща. Търся къща.
— Къща ли? За какво ти е къща?
— Искам стаичка под наем.
— Тъй, стаичка… Под наем… Ами с какво ще плащаш за нея?
— С парите си…
И той подрънка джоба си.
— Тъй, с парите си… Е… не знам.
Тя си отиде. Дали не беше призрак?
Мельос започна да тича. Ами ако сега го нападне цяла тълпа от призраци и му отнеме говора? Беше чувал за подобни неща от възрастни хора. Но както и да е. Трябваше на всяка цена да влезе в някоя къща, макар и непозната, и затворена. И то час по-скоро.
Той затвори очи и се стовари върху една врата… Отвътре се чуха стъпки.
— Кой е? — попита един глас.
— Аз… — отговори Мельос.
Измина се половин минута.
— Кой аз?
— Ами аз… един непознат. Отвори, лельо!
Зад вратата настъпи тишина. Навярно някой размишляваше.
— Момче ли си?
— Да, момче…
Отново настъпи тишина зад вратата. После стъпките се чуха много наблизо.
— Почакай…
Издърпа се едно резе. После вратата се открехна. През пролуката се появиха две старчески очи, които се спряха върху него и го заоглеждаха. Тези очи го пробождаха като игла, сякаш нещастното момче беше някаква дреха, която зашиваха.
— Студено е… — казва момчето отвън с тънкото си гласче.
— Да, студено е… — отговаря жената. — Но какво да те правя. Сама съм. Мъжа ми го няма, на оран е.
— Нека вляза вътре, лельо. Ще го почакам. С пари ще живея у вас. Търся стая под наем. Не съм крадец. Дойдох за училището.
— Добре… — отговаря неприветливо жената. — Влез, докато той си дойде. Но нямаме стая за даване под наем. Ела, влез, но да сме наясно, не съм ти обещала нищо. Само временно ти позволих да влезеш, за да не мръзнеш навън като птиче. Свали вързопчето си. Остави го там и седни. Където и да е, скоро ще си дойде. Да, да, там. Ако пък искаш… виж, ако искаш, на, ела тук. На, влез в тази стаичка. Вземи и вързопчето си. Тъй. Седни там временно и ще видим. Аз ще отида да погледна вечерята. Нищо не сме се уговорили, нали? Разбрано, нали?…
Мельос се пъхна в стаичката, която жената му посочи. Нямаше светлина. Само няколко лъчи от лампата на кухнята се промъкваха в нея. Той постави вързопчето си в един ъгъл и седна. Беше много изморен. А сърцето му биеше, сякаш отвътре удряше някакво чукче. Един щурец прояждаше някакво старо дърво на покрива. Да е жив и здрав този щурец, загдето му прави компания. Щастлив беше той, щом можеше да яде, колкото си иска, и да спи на сухо местенце. А той!… Кой знае къде ще мръзне утре…
Домакинята се колебаеше между „да“ и „не“. А отде да знаеш какъв е и мъжът й? Орач бил, казва. Истина е, че земеделците не са коравосърдечни хора, но все пак отде да знаеш какви са земеделците от града. Ако домакинята беше някоя милостива жена, разбирам, щеше да го подхване с добро, щеше да го помоли, щеше да го склони. Но тя беше колеблива, мнителна, с плахи очи. Какво добро можеше да ти направи тя? Къде да намери толкова доброта, та и за ближния й да има. Виждал е майки да изхвърлят децата си на улицата като помия, виждал е братя да се ядат един друг.
Непозната е къщата, дето той влезе, при това като нощен гост. Домакинята не успя да му види добре дори очите, та как тогава да го посрещне гостоприемно? Нима го познаваше отпреди? Пак добре, че не го подгони с някоя главня. Да си признаем… пак добре!…
Щурецът непрестанно стържеше като часовник, който гризе времето. Най-после откъм улицата се чу продължително цвилене. Жената захлупи припряно тенджерата. Бързите й стъпки отекнаха в преддверието.
Мельос, който до този миг се ослушваше нагоре към тавана, сега започна да следи и шума от стъпките долу в двора.
Жената слезе с лампа да светне на мъжа си.
— Закъсня… — чу Мельос гласа й. — Какво ти се е случило?
Мельос напрегна още повече слуха си, за да чуе гласа на домакина. Надяваше се да долови нещо. Беше свикнал да познава човека по гласа му.
— Бъди благодарна, че успях да се прибера… — рече мъжът й.
— Какво ти се е случило? Пази, боже!
— Фотяс!
— Е, какво се е случило? Христе боже и света Богородице!