Мельос застана неподвижен. Всички се изненадаха от мълчанието му. Знаеха какви чувства изпитваше той към своя учител. И очакваха да отговори веднага, без протакане: „география“. Защо мълчеше? Всички бяха приковали поглед върху него.
— И тъй, кажи, Кадрас!
Мельос се изправи на чина си, събра малко сили и отговори решително:
— История… господин учителю.
Целият клас гръмна от врява. Скамвурас на катедрата си приличаше на малък труп.
— Браво, Кадрас! — викаха всички. — Така те искаме!
Мельос излезе, без да почака да му кажат, и се запъти към другите наказани.
Скамвурас се стресна от зашеметяването си и почна отчаяно да чука по катедрата.
— Тишина! — извика той. — Млъкнете всички! Имам пълно право да разместя часовете, дори ако трябва да имаме този час история. Говорете, Принола. Идете към глобуса. Един момент. Вие двамата донесете земното кълбо… Тъй. За кой от континентите ще говорим днес? Обърни континента, който разглеждаме, към учениците. Тъй. Кой е значи този континент.
— Африка.
— Чудесно. Би ли могла да уподобиш формата му с някой познат предмет.
— Господин учителю!… — обажда, се един от зевзеците. — Италия прилича на ботуш!
— Тишина!… Италия няма нищо общо с урока ни. А освен това изпитвам госпожица Принола. И тъй, Принола… — казва той и запитва мургавото момиче — на какво прилича Африка?
Велико слага пръст на устните си. Замисля се малко. И после се обръща и казва смело:
— На сърце… господин учителю!…
Учителят внезапно откри, че момичето е станало вече жена.
Тази скрита зрялост, която всеки ден отлагаше изявата си, пристъпи към авансцената и каза името си. Скамвурас се изплаши и хвърли неспокоен поглед наоколо. Никой не разбра нищо…
Неочаквано той се улови, че оправя косата си, и свали уплашено ръката си. Дали някой е подушил нещо? Отново се огледа. За щастие никой… Поизкашля се.
— … Въобще… — каза той.
Никаква дума не му идваше на ум. Защо не се превърне на въздух, та да не го виждат? И очите им да не го питат всеки миг така обидно!
Той бе учил двадесет години. Беше научил хиляди думи. И винаги когато трябваше да каже нещо, езикът му търсеше, търсеше и се спираше все на една и съща дума.
— Въобще… добре, госпожице… Благодаря. Седнете…
Половин час по-късно децата бяха спрели да следят урока и всички внимателно гледаха как едно от наказаните момчета притискаше гърдите си около сърдечната област и се превиваше с израз на болка.
Скамвурас прекъсна веднага урока и изтича обезпокоен при момчето.
— Какво ти е, Христидис? — запита го той. — Какво ти се е случило, момчето ми?
— Господин учителю… — рече Дакридзикос и се сви, колкото можеше. — Господин…
— Какво ти стана, момчето ми?
— Боли ме моята Африка!
Дигна се неописуем шум, но в този миг удари звънецът. Вън пред самата врата беше застанал бай Тодос с пръчка в ръка.
— Я слушайте малко! — каза им той. — Досега бях добър. Но който посмее да си отвори устата чак до дома си, кълна се във всемогъщия, че ще осакатя някого, за да отида в пъкъла и да се отърва!
Той говореше сериозно. Очите му гледаха така диво и тъй заканително държеше пръчката, че децата снишиха глас и си отидоха. Бай Тодос стоеше там мълчаливо, докато и последното дете си излезе. То беше Мельос.
— Я ела тук!… — каза му той, когато Мельос прекрачи прага. — Смокварче!… Защо не казваш добър ден на дядо си! Ела насам, само ти ще ми кажеш истината. Какво се случи днес тук?
Пръстите му обаче, които държаха здраво Мельос, се разхлабиха и детето му се изплъзна и изчезна сред другите деца. Той успя само да види, че очите му бяха плувнали в сълзи.
Бай Тодос влезе в класната стая. Учителят седеше на катедрата, подпрял главата си с ръце.
Старецът се поизкашля.
— Извини ме… — каза той. — Повече не можех да сторя.
— Благодаря… — отговори с признателност учителят.
— Извинете ме… — продължи старецът. — Тук се е случило нещо, което не прилича на нищо друго, случило се през някой от другите дни. Видях преди малко и онова смокварче… Но вие, извинете ме още веднъж, но вие сте жълт като восък, като мъртвец…
— Оставете… бай Тодос — каза му той. — Мина ми, заради онова момче…
— Е, какво се е случило? Ще полудея.
— Не желая вече никой да ми говори… никога…
Той отиде до прозореца и опря челото си на стъклото. Старецът се затътри безцелно насам-натам. После почна да ругае през зъби.
— Луциферчета… Все нещо да направите, за да уморите стареца. Кой дявол пък извади сега и тази топка тук по средата?
— Имахме география… — обади се откъм прозореца Скамвурас.
Долу на улицата той следеше Мельос, който вървеше бавно с тъжно лице.