— Огън!…
Вдигна се дим. Гръмнаха пушки… Жени припаднаха. Когато димът се разнесе, мястото беше се опразнило както в приказките.
Другият ден беше събота.
Мельос се изпотрепа да отиде час по-скоро при стария обущар, за да му обясни какво значеше всичко това.
— Първи май беше — каза му старецът. — Какво друго искаш да стане?
— Ами защо пеехте?
— Защото беше Първи май.
— Ами защо стреляха по вас?
— Пак за това. Разбира се, пак за това, защото беше Първи май. Искаш да ме объркаш, а, дяволче? Ех, да имах езика на оня, който държеше знамето. Та да ти разправя за Чикаго и тям подобни… Аз само ги разбирам тези неща. Но той може и да ги разправя. Оставяш ме долу!… Ти само ядеш, а аз само работя. Богатият изсмуква бедняка, а беднякът изсмуква себе си. Не казвам ли право? Дай ми осем часа сън. Дай ми осем часа четмо и писмо. Халал да ти са другите осем — ще ти работя… Ех, погледни и ти малко към бога. Уволняваш ме. Какво ще ям? А имам и семейство. Кокошката пие вода, казва се, но поглежда към бога. Ти нито бога поглеждаш… нито закона. Но и аз съм му намерил колая. Слизам на площада и те нареждам, както трябва… Не съм сам… аха!… Излъгали са те!… Сега ли?… Аха-а-а-а-а! Но… ти какво си помисли? Предизвикваш ме, а? Разпръснете се, викаш. Ето стражарите ми… Тези тук искат хляб — къде се е чуло и видяло това? Искат и да се учат. Я виж ти мутра? Огън… Гръмват кримките. Покосяват робите. Първи май… Ти върви за цветя… Аз ще дигна знаменцето си и ще сляза в Чикаго. Знаеш ли къде се намира Чикаго? Чак в Америка и още по-нататък!… Ще ме стрелят ли? Е… нека ме стрелят!…
— Да, но се разбягваш…
— Разбягвам се. Разбягвам се, защото съм една шепа. Утре ще стана цял харман, а другиден цяло поле. И ако посмее някой, нека стреля. Хайде сега върви. Останалото ще научиш от улицата. Смееш се, а? Какво ли си казваш сега с ума си… обърках стареца. Хайде махай се от очите ми! На мене ли ще ми кажеш! Първи май! — казва. „Месец май пристигна, пристигна с бодри крачки напред“… Краставици на търкалета! Това е Първи май! Като възкресение господне… Възкръсва бог, за да съди земята. Гладен ли си? Гладен съм. Викай, за да се наситиш. Ти, другият, гладен ли си? И аз съм гладен. Зареви, за да се наситиш. Онеправдаха ли те? Онеправдаха ме. Ела с мене. Тебе, другия, онеправдаха ли те? И мене ме онеправдаха. Ела и ти с мен. Всички заедно, дружно, а келявият настрани. Знаеш ли кой е келявият?
— Не.
— Страхливецът. Егоистът. Той е. Виждам, че искаш да се изсмееш на стареца под мустака си, а? Но нямаш мустаци и не можеш… Хайде махай се сега от главата ми!… Експлоататор на работничеството и на масите? Още ли си тук? Дребнобуржоазна утайка50 от масите?
— Хм!! Не се казва така. Аз съм чувал това. Казва се дребнобуржоазен остатък.
— Я се махай! Я го виж ти! Той ще ме учи мене сега! Дребнобуржоазна помия… Вън!…
(обратно)Глава петнадесета
Сполетя го това, от което Мельос се страхуваше най-много. Малария. Блатистите места, калджийниците и изпълненият му с лишения живот предразположиха тялото му. После дойдоха и комарите и го заразиха с болестта. Малария. Тя значи земетръс, който изтезава тялото. Измъчва го, измъчва го и после с един удар го събаря долу.
Стаята на Мельос подскачаше, а цялата къща се люлееше като люлка. Застанала над него, Урана го ругаеше високо и настървено, както обикновено правят сприхавите капитани. Качваше се и слизаше по стълбата, като ревеше с такъв гръмък глас, че децата от махалата занемяваха от страх. Тази жена беше същинска втора малария, която караше тялото на Мельос да трепери двойно повече. Сега вече нямаше защо да говори с недомлъвки. Момчето, което й бяха довели, не беше момче, а машина, която произвеждаше земетресение. На това отгоре и не плащаше. За това пък и тя взе съответните мерки. Най-напред престана да му дава яйцето, сетне боба и най-после царевичния хляб. Сега Мельос се хранеше с баяти гевречета, които фурнаджийката му даваше на половин цена. Само от време на време разнообразяваше храната си и с малко сиренце или с някоя ябълка или дюля — понякога и с грозде.
Плодовете тук не липсват през цялата зима. Местните жители знаят начин да ги запазят непокътнати дори и посред зима. Можеш да видиш огромни гроздове да издържат юнашки зимата и да посрещат новите си братя. Но местните жители пазят изкуството си в тайна.
Едни казват, че покривали гроздето със слама, а други разправят, че го потапяли във вода, в която са разтворили вар.
Тези добавки към храната обаче, вместо да спрат маларията, я подсилваха. И колкото по-силна ставаше болестта на Мельос, толкова по-злобен ставаше гласът на Урана. Жена — звяр… Всеки път, когато се разсърдваше, като че ли пожар обхващаше къщата.