Често пъти вечерта вместо ракия пиеха кафе… и тогава вместо песни си разказваха истории. Тя разправяше безброй подбрани истории, които продължаваха по цели нощи.
— … И тъй, „продължение от предишното“… Оставяме Янко да страда в къщурката на Халки и се връщаме отново при Еванто. Тя се тръшка и ридае… „Или Янко, или смърт“. Господин Аристидакис бей поема към Сен Жорж, среща господин Сгуридеос и… „Докторе, казва му, дойдох да те помоля…“
Кафето на бабичката беше прясно смляно и къщата ухаеше като черква. Когато нямаше да подготвя уроци, Мельос им правеше компания.
Обичаше да ги слуша.
И начинът, по който те пиеха кафето, беше много приятен. И начинът, по който Еразмо пееше „ах, младост… ах, младост…“ си имаше своя тъга. Имаше и една песен („Когато далеч бъдеш“), от която, като я пееше, очите й се наливаха с горещи сълзи. Късно нощем Мельос я придружаваше с един фенер — тя не живееше много далече, само на две крачки. Домът й беше една студена къщичка, където всичко беше остаряло. Всичко там старееше полека-полека, само тя се съпротивяваше.
В Запион75 един ден се разхождах и срещнах една девойка русокоса.— Познаваш ли някоя девойка с руса коса, момченце?
— Да… има една в класа ни. „Свети Георги“ я наричат.
— Наричаха ме „Горгона“76… Ах, младост… младост…
На Мельос му ставаше много мъчно, когато я чуваше да въздиша така. И когато му казваше „лека нощ, любезно момченце“, струваше му се, че внезапно изчезваше всякаква светлина и че само фосфорът на очите й оставаше да мъждука в тъмнината.
— Имах си едно детенце… свое дете, едно момиченце. Знаеш ли как изглеждаше? Ето… Представи си слънцето!… И тъй лека нощ, мило момче. Лека нощ.
Мельос не си отиваше веднага, връщаше се отново обратно и се ослушваше. Сега домът се изпълваше с жалби и въздишки. Щом Еразмо оставаше съвсем сама, старостта връхлиташе върху нея и я завладяваше.
Мельос се сприятели неусетно с тази наранена жена. Харесваше му, така както седеше, и я слушаше с отворени уста; и той също й се харесваше, като го слушаше да свири песните й с уста. „Имах си едно момиченце…“ Нищо нямаше, лъжеше. Кира Матула се кълнеше. „Бездетна е, ялова…“, уверяваше го тя. „Самозалъгва се, за да й минава мъката. Но трябваше бог да й даде едно момиченце. Нямаше да пропадне светът я!…“
Една вечер Мельос пак я придружаваше до дома й… Луната грееше, опиянена от сладостта на вечерния час. Тя го запита дали му се е харесала историята, която му разказа тази вечер, дали му се е харесала обаче изключително.
— Да, много. И… от нея ще напиша книга. Заклевам се. И после ще стана писател.
— Тимфристос77 обаче! Гледай Тимфристос, момчето ми, да станеш, нищо друго. „Хубавицата от Пера“78… Тогава живеех там.
— Дали не сте вие това?
— Не знам…
И тази вечер историята й беше много хубава. Тя я разказа с много подробности.
— Не забравяй лунната нощ. Не забравяй опаловите води на Босфора…
— Няма да я забравя.
— Имам една „дубля“… ще ти я дам. И една „махмудия“. Стигат ли ти?
— Казаха ми, че книгите стрували много пари.
Тя се спря и нежно хвана медальона, който висеше на шията й.
— Имам и този „Птоломей“. Ако не ти стигат „махмудиите“… Името й обаче искам да бъде Еразмия.
— Така ще бъде.
Поспря се и сякаш се мъчеше да изтръгне от луната тайните й. Една бегла усмивка засия в очите и. От устата й се отрони бавно-бавно горчива въздишка.
— Какво прави… Свети Георги?
— Добре е, благодаря.
— Храни ли симпатии към теб?
— Не знам. Но защо… За какво ми трябва?
— А!…
— Тя е слаба ученичка.
— А!…
Беше готова да се изсмее, а се изкашля.
— Я ми кажи: ревнува ли по малко? Ревнува ли?
— Защо?… Какво да ревнува?…
— Какво да ревнува ли? Всичко, моето момче! „Ревнувам цветето, което умира на бутониерата ми“. Мечтаеш ли въобще, момченце? Имаш ли тайни? „Ма-ма… малки тайни.“ Обичаш ли и обичан ли си? „Страстно…“ Какво е мнението ви за собственицата? „Тя е привлекателна като пролетта…“ Момченце… я ми кажи… какво желаеш да станеш?
— Поет.
— Поет… Да, но защо? Защо именно?…
— Искам да стана поет.
— Да, но… защо именно? Защо?
Мельос се засрами. Не знаеше какво да каже. Това беше нещо, което знаеше много добре. Обаче да го каже — не беше в състояние.