Не се получи. И петимата клиенти извърнаха погледи. Но не и барманът. Нито пък украинецът с бледото лице. Аби тръгна към бара и те проследиха всяка нейна крачка.
Ричър пристъпи напред. Намираше се на почти два метра зад украинеца и на други два метра встрани от него. Несъмнено попадаше в обхвата на периферното му зрение, но се надяваше вниманието му да е насочено изцяло към Аби. Тя продължи към бара и Ричър направи още една крачка напред.
Барманът извика:
— Хей!
Ричър попадаше в обхвата и на неговото периферно зрение. Два метра зад него, два метра встрани. В следващия миг се случиха няколко неща едновременно. Като в сложна балетна хореография. Или като тройна комбинация в бейзбола. Украинецът погледна назад и понечи да се изправи, Ричър пристъпи напред към бара, сграбчи с две ръце дебелата глава на бармана, блъсна я рязко назад, след което я дръпна също толкова рязко надолу и я заби в махагоновия плот. Почти като баскетболна забивка. Ричър използва инерцията, за да отскочи към украинеца. Направи една крачка, втора и му нанесе страховит десен прав с цялата си сила. Юмрукът му се стовари в лицето на украинеца, който тъкмо се надигаше от мястото си. Мъжът отлетя назад като изстрелян от дулото на оръдие и се просна на пода. От носа и устата му потече кръв.
Петимата клиенти станаха едновременно и забързаха към вратата. Може би това бе обичайната реакция в подобни ситуации. Ричър можеше само да приветства решението им. Защото то означаваше, че няма да има свидетели. По барплота се виждаха кръв и зъби, но самият барман се бе свлякъл отзад.
— Предполагам, че по някое време е откъснал поглед от мен — отбеляза Аби.
— Нали ти казах, че е задник — отвърна Ричър.
Двамата приклекнаха до украинеца и извадиха пистолета, телефона, ключовете и близо осем хиляди долара от джобовете му. Носът му изглеждаше смазан. Дишаше през устата. В ъгълчетата на устните му се събираше кървава пяна. Ричър си спомни как този човек бе допрял белия си като тебешир пръст до главата си. Сякаш за да го сплаши. А сега не беше толкова самонадеян.
— Да или не? — попита Ричър.
Аби се замисли за миг. После каза:
— Да.
Ричър постави длан върху устата на украинеца. Едва я удържаше там, защото лицето на нещастника бе мокро и хлъзгаво от кръв. Но въпреки това надделя. Украинецът напразно се опитваше да бръкне в джоба си и да извади пистолет от там. Последните си сили прахоса в тропане с пети по пода и забиване на нокти в китката на Ричър. Накрая тялото му се отпусна и той притихна.
Ричър и Аби взеха линкълна на лихваря, защото багажникът му бе празен. Той се управляваше по-леко и возеше по-добре. Отидоха в центъра, където спряха до пожарен кран на една пряка от хотела на Шевик. Аби провери новия телефон. Нямаше други съобщения. Не и след онова, в което Грегъри бе изложил конспиративната си теория.
— От неговия номер ли е изпратено? — попита Ричър.
Аби направи справка с предишните съобщения.
— Предполагам — заключи тя. — Не е обичайният номер.
— Трябва да му звъннем отново. Да му съобщим новините.
Аби набра номера, изписан на дисплея, и включи на високоговорител. Чу се позвъняване. Чу се и как някой отговори. Грегъри. Изрече някаква непозната дума, кратка и сърдита. Явно не беше „здравей“, а по-скоро: „кажи“ или „какво има?“.
— Говори на английски — отвърна Ричър.
— Ти ли си?
— Изгуби още двама души. Идвам за теб, Грегъри.
— Кой си ти?
— Не съм от Киев.
— Откъде си тогава?
— Сто и десета специална част.
— Какво е това?
— Много скоро ще разбереш.
— Какво искаш от мен?
— Направи грешка.
— Каква грешка?
— Премина границата. Затова се приготви. Наближава часът за разплата.
— Ти си американец.
— Чистокръвен.
Грегъри замълча. Очевидно размишляваше. Очевидно върху мащабната мрежа от дадени подкупи, извършени услуги, лостове за влияние, както и върху задействаните механизми за предупреждение. Всички тези неща трябваше да доведат до залавянето на Ричър. И то отдавна. Грегъри обаче не бе чул нищо. От никого.
— Ти не си ченге — каза той. — Не работиш за правителството. Действаш сам. Нали?
— Ще ти бъде още по-трудно да го приемеш, когато цялата ти организация ще лежи в руини и всичките ти хора ще бъдат мъртви освен теб самия. Защото тогава аз ще чукам на вратата ти, а ти ще си сам-самичък.
— Дори няма да се доближиш до мен.
— Как се справям засега?
Мълчание.
— Приготви се — каза Ричър. — Идвам за теб.
Той затвори и изхвърли телефона през прозореца. Завиха зад ъгъла и паркираха точно пред входа на хотела, където можеха да оставят колата за не повече от десет минути.